— Какво ти има? — попита Тамия разтревожено, като го видя на сутринта.
— Сигурно е остатък от онази настинка, дето я прихванах от дъжда, а после и студената вода — опита се да я успокои Алтан, макар вкусът в устата му да горчеше много, — ще ми мине.
— Ако си болен, по-добре бързо да стигнем Града — разтревожено каза Райлин.
Тримата продължиха към Града на Оракула, като на Алтан обаче му ставаше все по-лошо. Главоболието му се усили и започна да пулсира, сякаш имаше свое собствено съзнание, по тялото му изби студена пот и той започна безсилно да залита.
Тамия го подхвана, слагайки едната му ръка на рамото си, а Райлин набра някакви горчиви билки и после накара чиракът да ги изяде. Те обаче не му донесоха никакво облекчение и елфът се разтревожи, макар да опита да прикрие това.
Алтан се чувстваше унизен от ситуацията да е в тежест на другите, но нямаше що да стори, а и вече почти цялото тяло го болеше.
— Дръж се — повтаряше Тамия, — скоро ще стигнем.
И те наистина стигнаха Градът на Оракула, макар това да стана късно вечерта. Храмът му се издигаше в центъра и те се озоваха пред него точно за да видят как пазачът се кани да го затвори.
— Днес не приемаме повече — каза той, — елате утре да се запишете за час.
Сетне погледна Алтан, който напълно се бе отпуснал върху раменете на Тамия и Райлин. Беше пребледнял страшно, а под очите му имаше тъмни кръгове.
— Хей — каза стражът, — това тук е Оракул, не Лечител. Болни не приемаме!
— Много е важно да говорим с Оракула — отговори Райлин. — Моят баща е великият войн Райсил, който…
— Да бе, а моят дядо е лорд Дакавар — отговори стражът, но после лицето му се смекчи. — Вижте, ако на вашия приятел не му е добре, мога да ви приема вкъщи. Странноприемниците тук са скъпички, надали са по джоба ви.
— Не, Парт, нямат много пари — чу се пресипнал старчески глас и Алтан изохка като че го бяха ударили.
— Алти, какво ти е? — почти проплака Тамия, докато стражът се обръщаше с разширени от страхопочитание очи.
— Но, Оракуле, вие не бива да излизате — каза той на ниската, загърната в кафява роба старица, която стоеше пред вратата на храма.
— Млъкни, Парт — каза старицата и приближи Алтан, който започна да се гърчи в нещо като агония.
— Какво става? — изплаши се и Райлин.
Старицата се изправи пред болния магьосник и постави ръка на челото му с думите:
— Позволявам ти да останеш.
В този момент като че ли мъките на Алтан престанаха, дишането му се успокои и някакъв цвят започна да се връща по лицето му.
— Б-благодаря — пресипнало каза той и стъпи по-здраво на краката си, макар и още подпомаган от просълзената Тамия и разтревожения Райлин.
— Какво му направи? — попита девойката благодарно.
— Влезте в Храма и ще ви кажа — рече старицата.
— Но, Оракуле, не свършихте ли за днес? — намеси се стражът разтревожено.
— Не ми се бъркай, Парт! — настоя старицата и прикани отново тримата млади да я последват в храма.
Вътре бе топло и изпълнено със странно миришещ дим. Старицата седна на един малък стол и жадно вдиша от пушека, след което погледна триото.
— Идвате тук преследвани от беда — каза бавно тя, — но дори не знаете колко голяма е тя. — Вие изгубихте опората в живота си, вашето минало, а бъдещето ви е неясно и забулено в тъмнина. Не и за мен обаче.
Старицата погледна съм Райлин:
— Ти ще станеш драконов ездач, подобно на баща си и то по-скоро, отколкото го мислиш.
Младият елф зяпна и се канеше да попита нещо, но Оракула вече гледаше към Алтан:
— Ти, дете, носиш тъмно наследство. Наследство, което ти пречеше да оцелееш в моя Град. Но това наследство не е в сърцето, а в кръвта ти, затова ти позволих да останеш. Други обаче не биха били толкова великодушни.
Алтан усети да го полазват ледени тръпки.
— По следите ти е тръгнал магьосник, който е повече влечуго, отколкото човек — гробовно прозвучаха думите на старицата, — той уби чичо ти в една от старите си кожи. Сега по петите ви пълзи друго от чудовищата му.
Младият вълшебник преглътна, а Тамия успокоително го хвана за рамото. Райлин стисна меча си така, че кокалчетата му побеляха.
— Моето проклятие към силите на тъмата, което ти причини толкова несгоди, засега го отблъсква — успокоително рече Оракула, — но излезете ли от града, ще трябва отново да се изправите срещу влечугото. Бъди внимателен с твоето тъмно наследство, магьоснико. Ако то те овладее, ще загубиш себе си, а саможертвата на твой далечен предтеча ще стане безсмислена.