Възрастната жена и се изправи и се обърна към Тамия.
— Твой дълг е да останеш до него в най-тъмния миг и да го спасиш. Това обаче е далеч, тази вечер ще сте на спокойствие. Идете при Парт, той ще ви подслони в дома си.
Досега инстинкта никога не бе подвеждал съществото. Бе достатъчно раздвоения му език да излезе във въздуха и да вкуси от остатъчните миризми и нюанси в него, за да разбере кой и какво търси. Но сега вкусът бе неприятен и някак метален, а сетивата му бяха объркани.
То чувстваше, че тези, които търси са в Града на Оракула, но нещо го отблъскваше от това място.
Изсъска тихо. Бе по-скоро любопитно, отколкото раздразнено. Какво ли имаше в този град, че да му пречи да ловува?
Нямаше значение. Тримата едва ли щяха да останат завинаги там, а излязоха ли, то щеше отново да е по петите им.
Цветът започваше да се връща по лицето на Алтан, а стъпките му ставаха по-уверени, докато тримата пътници следваха стражът Парк към дома му. В това време Тамия и Райлин го разпитваха разни въпроси.
— Какво тъмно наследство? Знаеше ли нещо за това, което бе казал Оракула?
Но Алтан не знаеше и това го натъжаваше. Досега той винаги бе считал родителите си за добри хора, трагично загинали сред вълните на морето, успели със сетни сили да го спасят.
Но Оракула не бе казал нищо за добри хора. „Ти, дете, носиш тъмно наследство“ — това бяха думите й. А те не предвещаваха нищо добро. Затова на въпросите на приятелите си, Алтан можеше да отговори само с:
— Не, не знам!
Райлин бе недоволен от този отговор, но Тамия изглеждаше пълна само със съчувствие.
— Няма значение — прошепна тя на младежа, — важното е, че вече си добре.
Алтан бе донякъде съгласен с нея, спомняйки си ужасната агония, която бе изпитвал с приближаването към Оракула. Той не разбираше как двамата се бяха сближили толкова, но нямаше нищо против. Освен всичко друго, Тамия бе и много красива и коленете му омекваха колчем я погледнеше.
Райлин нямаше чак такова отношение към терзанията на Алтан. Той не обичаше магьосници по принцип и макар този наистина да бе симпатичен, сигурно се бе набъркал в тъмни дела. Не бе изненада, че постоянно имаше проблеми.
Той се вълнуваше от собственото си предсказание. „Ти ще станеш драконов ездач, подобно на баща си и то по-скоро, отколкото го мислиш.“ Това звучеше обещаващо. Ако наистина станеше драконов ездач, щеше да има силите да отмъсти за баща си на влечугото, което по думите на Оракула продължаваше да ги следи, макар да не разбираше частта за старите му кожи. Питаше се къде ли би могъл да намери дракон. Такива имаше само в Планините на Забравата. Дотам ли трябваше да иде?
Ако трябваше, щеше.
Парт приюти тримата млади без много въпроси в своята собствена къща. Тя беше малка и близо до края на града. Стражът живееше сам и се радваше на гостите, макар да не ги разпитваше много откъде са и какво търсят и искат.
Покрай Оракула той бе виждал всякакви странни хора и се бе научавал да ги разпознава и да не се интересува. Това бе ценно умение — той нямаше нужда и не искаше да става част от нечия друга история, особено такава, забъркана с опасни противници.
Оказа се, освен това, че Парт има месо в къщата си, нещо, което много зарадва Алтан и отврати Райлин. Той хапна малко марули, каквито имаше в дома си стражът и гледаше с неприязън как младия вълшебник си разделя с крадлата и стража апетитни парчета сушена пастърма.
— Хора! — въздъхна младия елф.
След като нахрани гостите си, Парт си легна и остави тримата в нещо като голяма гостна, на чиито под сложи три постели.
Не след дълго тримата бяха завити под тях, но сънят така и не идваше.
— Какво ще правим оттук нататък? — попита Алтан. — Имахме план да дойдем до Оракула и да разберем нещо, но отговорите само направиха загадката по-сложна.
— Не знам, но оставам с теб — твърдо каза Тамия. — Оракула каза, че трябва да бъда до теб и ще бъда до теб. Винаги — гласът й се смекчи нежно и Алтан благодарно стисна ръката и в тъмното.
— Обичам те — прошепна тихичко, повече на себе си, не искайки да го чуят. Крадлата обаче го чу.
— И аз — долетя отговора й.
— Не знам за вас — развали момента Райлин, — но аз ще си търся дракон. Чухте думите на Оракула.