— Къде ще го намериш? — попита Алтан. — Драконите са редки животни. Кобъл много искаше да има такъв, но никога нямаше този шанс.
— Драконите не са животни! — възмути се Райлин. — Те са умни и мислещи същества, интелигентни почти колкото елфите и повече от хората.
Тамия изсумтя.
— Срещат се в Планините на Забравата — не й отвърна внимание младия елф, — така, че отивам натам. Но първо ще мина през нашето Кралство. Там ще потърся за съвет мъдрите кентаври и тогава ще реша какво да правя.
— Не искам да развалям приказката за дракони — обади се Тамия, — но Оракула каза и нещо много по-належащо. Подир нас има друг змиевиден убиец и доколкото разбрах, той е по-лош от предишния.
— Не може да ни стигне тук — отговори Райлин, — щом проклятието й засегна така лошо безобиден маг като Алтан…
— Не съм безобиден — обиди се чиракът.
— … сигурно почти ще убие истински зло същество — завърши младият елф, отново не обръщайки внимание на каквито и да е забележки.
— Но ние ще напуснем Града — каза Тамия.
— Че защо — запита Райлин, — вие сте в безопасност тук? Аз ще си търся дракона! Като го намеря, може да се върна и да убием онова влечуго. Дотогава ще си стоите на сигурно място.
— Влечугото ще те убие дори да не си с нас — каза Алтан, — нали другото уби чичо, независимо, че аз не бях у дома тогава. Уби Регън Гладиатора, независимо, че ние вече бягахме. Уби баща ти от едната злоба, когато вече умираше.
Чиракът стисна юмруци.
— Не бива да се разделяме — завърши той.
— Аз няма да те оставя — успокои го Тамия, усещайки, че младият вълшебник е ядосан.
— Хм… — замисли се Райлин, — тогава ще ни трябват коне, с които да сме по-бързи от змийското същество.
— Това вече е по-лесно — засмя се крадлата, — все още имам няколко останали жълтици.
В този миг от съседната стая се чу гласът на Парт:
— Абе вие няма ли да заспивате най-после!
Тримата млъкнаха мигновено и след няколко минути наистина заспаха.
Глава четиринадесета
Коне
— Значи все пак сте имали някакви пари — присви очи Парт, след като на сутринта Тамия му съобщи за плана си да купи коне и разклати кесията с монети пред него.
Като видя за каква сума става дума обаче, стражът изсумтя.
— За седем жълтици ще може да си купите не повече от един кон, при това не особено млад — заяви той, — по-добре си купете храна.
— Ние имаме нужда от коне — каза твърдо Райлин, след което с намусено изражение прибави още няколко монети.
— Аз ли съм единственият без пари? — оплака се Алтан.
— Не, синко, много хора страдат от този проблем — философски му отговори стражът, след което ги упъти към близко село, където се продавали коне на добри цени.
След това им пожела лек път, подари им торба с храна, в която имаше сирене, хляб и сушено месо, а после тръгна на работа.
Тримата му благодариха, след което се отправиха към въпросното село с максимално бързи крачки. Мисълта за убиеца, който ги преследваше докара ледени тръпки по гърбовете им веднага щом напуснаха Града на Оракула и неговата защита. За щастие селото бе близо и те бързо намериха търговецът на коне.
— Парт ни изпраща — каза Тамия така, както стражът ги бе предупредил. Търговецът обаче никак не им се зарадва.
— Значи сигурно сте бедни и трябва да ви правя отстъпка — намусено отговори мъжът, нисък, почернял от слънцето човек, който миришеше на животните, които гледаше. В момента повечето от тях тичаха сред оградено с дървена ограда пространство.
Вместо отговор Тамия и Райлин му показаха парите си.
— Мога да ви дам най-много два коня — почеса се зад врата човека, — другото би било обир.
Райлин възрази, но търговецът остана непреклонен. Накрая Тамия и Алтан убедиха елфа да се примири с офертата, която е получил и така след малко тримата се сдобиха с две кафяви кобили, които ги гледаха умно и дружелюбно.
— Предполагам знаете да яздите? — попита мъжът.
— Да, татко ме е научил — отвърна Тамия.
Момчетата мълчаха.
— Вие? — попита ги търговецът.
— Аз не — призна си Алтан, — но имам опит с животни.
— Аха — отговори със съмнения човека.
— А аз съм яздил дракон — допълни Райлин. — Моят баща беше могъщ герой.
— Разбира се — отвърна търговецът хапливо, сетне започна да показва на двамата младежи някои основни познания за язденето на кон. То не бе като това на дракон, но Райлин някак си привикна на гърба на животното. Алтан обаче бе доста скован.