Кралят се отпусна назад.
— Преди много, много години, в Кралския замък на Ралмия имало двама много способни магьосници. Те се казвали Намладир и Казадар и били най-способните в цялото кралство. Талантливи, млади и красиви, техните умения във вълшебството се прочули надлъж и шир, а много момичета мечтали да се оженят за тях.
Кралят въздъхнал.
— И двамата обаче били влюбени в една баронеса — продължи той. — Приятелството им, което изглеждало непоклатимо, започнало да се руши и двамата се превърнали в смъртни врагове. Накрая баронесата избрала Казадар, дали го е направила от любов или искала да спре враждата е неизвестно. Намладир обаче полудял и решил да си отмъсти на Казадар, като го превърне в змия.
Алтан потръпна и усети внезапен хлад в стомаха си. Той знаеше от чичо си Кобъл, че такива заклинания са крайно несигурни и опасни.
— Магията успяла, но частично — думите на крал Леседил станаха злокобни. — Казадар се превърнал в подобно на змия изчадие, което обаче съхранило човешкия ум и запазил прежните си магически сили, макар сега те да били изродени от особеностите на змийския организъм. Той убил Намладир и се върнал при жена си, казвайки й, че старият му съперник е най-сетне мъртъв.
За миг в стаята настана мълчание.
— Баронесата обаче — уморено поклати глава краля — като видяла новия му вид полудяла от страх и се обесила. Казадар останал сам и напуснал Замъка.
Леседил вдигна очи:
— Никой повече не го видял — завърши той, — но легендите на хората от другата страна на Планините на Забравата мълвят, че в мочурищата там се заселил ужасен магьосник, който възродил стари, невиждани от векове практики на злото.
Леседил подпря брадичката си на ръце.
— Какви практики? — попита Алтан, който бе слушал малко от чичо си за тъмната магия, но и малкото, което бе чул го изпълни с лоши предчувствия.
— Какво знаете за Прокълнатия? — попита отново Краля.
— Той е стара легенда — отвърна Тамия, — повечето ругатни са свързани с него. „Да те вземе Прокълнатия“ и така нататък. Мисля, че е бил цар на орките или нещо такова.
— Бог на орките — поправи я Райлин, — древен бог на орките, така гласят митовете.
— Магьосниците вярваме, че той е предал черната магия на хората — допълни Алтан, — но какво общо има това с този Казадар?
Кралят на елфите затвори за миг очи, сетне ги отвори.
— Прокълнатия не е легенда или мит, а реалност. Ние, елфите, не знаем дали той е създал черната магия или обратното. Но знаем, че Прокълнатия е бил най-чистата еманация на злото в историята на Ралмия, няколко пъти се е опитвал да я превземе и всеки път я е докарвал до катастрофа.
Леседил ги погледна:
— Когато черните елфи се отделиха от нас и се обособиха като отделна раса, ние се чудехме какво е накарало техния господар Асмоел да намрази събратята си. Отряд от войни на Краля, стигнал до остров Коболтник установил, че Асмаил в действителност е бил обсебен от самия Прокълнат.
Алтан усети как ледени тръпки налазват гърба му като мравки.
— Чистото зло не умира — тежко въздъхна краля на елфите, — според мен Казадар иска да призове стария дух, надявайки се да получи повече сила чрез него. Нашите сведения сочат, че той наистина се е укрепил в нещо като крепост край мочурищата и извършва ужасяващи ритуали на мрака.
Леседил погледна Алтан.
— В основата на религиозните практики на Прокълнатия стои жертвоприношението.
Алтан преглътна.
— Ако Казадар те гони — продължи краля на елфите, — то е за да те пренесе в жертва на своя бог.
— Но… — поклати глава младежът — защо мен?
Леседил сведе поглед към пода.
— Не знам.
Глава седемнадесета
Атака
Алтан отново се бе озовал в старата, порутена къща на своя чичо Кобъл. Не знаеше как е станало това. В един миг крал Леседил бе наредил на слугите си да завият него, Тамия и Райлин и да ги оставят да спят, а в следващия се бе озовал в хола на стария си дом.
Стоеше застанал пред големия, мрачен прозорец, гледащ към морето. То бе намръщено и бурно, а вълните му, разпенени и разгневени, се разбиваха в скалите, върху които Кобъл бе построил домът си.
Алтан не знаеше колко време бе гледал морето — минути, часове или дни. Но в един момент съзерцанието му бе прекъснато.
— Отдавна не си ме навестявал.
Младежът се извърна рязко на пети и видя чичо си. Той бе мъртъв от много време, побелял като тебешир и с разкъсани дрехи. Бе седнал пред камината, протегнал разранени ръце към огъня.