Той се извърна към момчето и от устата му излезе една змия, която изсъска.
Алтан направи крачка назад.
— Те идват към теб, момчето ми — изправи се Кобъл и втора змия падна от устните му — искат кръвта ти.
Очите на Кобъл блеснаха в червено и Алтан направи още една крачка назад, забравяйки за прозореца. Залитна безпомощно, падайки в разпенените вълни…
Алтан се събуди с вик. Целият бе плувнал в студена пот.
— Добре ли си? — сънено попита Тамия.
Младият вълшебник се огледа. Трябваха му няколко секунди, докато осъзнае, че се намира в гостната на крал Леседил и седи на огромния мек стол, на който го бе разположил владетеля. До него беше крадлата, която се събуди от вика му.
— Само лош сън — отговори Алтан и поклати глава. Вътре в стаята бе светло, но с онази особена светлина, която подсказваше, че залезът наближава. Бяха спали цял ден.
Алтан разтри слепоочията си. Главата леко го болеше.
— Сигурен ли си, че си добре? — попита отново Тамия, която отвори очи повече и стана от своя стол.
— Лош сън, това е всичко — поклати глава младежът.
— Каква е тази врява — чу се сърдития глас на Райлин от третия стол, в който той се бе свил на кравай. — Елфите нямаме нужда от много сън, но въпреки това понякога се изтощаваме. За мен това бе от тези редки моменти и имах нужда да си почина!
— Извинявай — отговори Алтан, отмятайки един потен кичур от челото си. С това движение той неволно погледна към тавана.
— Странно — измърмори магьосника, — кралски дворец, а е зле поддържан.
— Какво имаш предвид — не разбра Тамия.
— Там — посочи и Алтан и крадлата последва с посоката на показалеца му — виждаш ли онази изкривена греда? Ако Кобъл забележеше такова нещо в дома си, полудяваше.
— Що за глупости? — разсъни се Райлин. — Елфите строим нашите домове здрави. Те не се чупят лесно.
Русото момче се надигна от леглото си. Косата му беше рошава и го караше да прилича на обикновено човешко момче.
— Значи двамата с Алтан сме кьорави — изсмя се Тамия.
— Какво ли може да причини такава повреда? — озадачи се Райлин. — Аз не се хваля с нашите сгради. Просто са здрави. Това изглежда все едно някой гигант е стъпил или седнал отгоре.
Някой да е стъпвал по покрива? Кръвта на Алтан се вледени и той си спомни съня си.
— Крал Леседил? — извика той плахо.
— За какво ти е кралят… — раздразнено попита Райлин, след което очите му се разшириха и той скочи на крака, трескаво сграбчвайки меча си, който лежеше подпрян на облегалката на стола.
В този миг покрива над тях пропадна и помежду им се озова най-огромната змия, която някога бяха виждали, с дължина от поне петнадесет метра, уста пълна с дълги, остри и почернели от отрова зъби и раздвоен език, подаващ се измежду тях.
— Какво става там, в името на Създателя? — чу се тревожния глас на краля.
— Кралю, не идвайте! — извика с всичка сила Тамия. В това време Алтан прошепна заклинание, което изхвърча от пръстите му под формата на кълбо ярка светлина. Змията разпери качулката си и го посрещна без да помръдне, след което затвори уста, сякаш бе сърдита, наведе грамадната си глада и блъсна младежът в гърдите. Алтан извика, прелетя крива парабола във въздуха и се стовари върху стената на вилата, сривайки се без дъх на земята.
Змийското чудовище изсъска и се обърна към Райлин, който с всичка сила удряше съществото по врата. Челюстите му се разтвориха и полетяха към младия елф, който направи кълбо назад и отчаяно вдигна меча пред себе си, с надеждата противникът да се надене на острието с разтворени челюсти.
— О, милостиви звезди — промълви Леседил и се отдалечи от стаята викайки:
— Стражи!
Змията сякаш се усмихна и закриви глава.
— Ела тук, гадно изчадие! — Тамия метна кинжала си към нападателя, който обаче го сграбчи с уста във въздуха и, тръсвайки огромната си глава го върна летящ към нея. Крадлата извика и едвам избегна собственото си оръжие.
Алтан в това време се мъчеше да се изправи, но огромното влечуго го подсече отново с опашка и съсредоточи внимание върху Райлин, който бясно махаше с меча си.
Змията изглеждаше развеселена. Младият елф замахна с големия меч, но влечугото нагъна туловището си в пръстен, който не само пое без последствия удара, но и изби оръжието от ръцете на Райлин, който извика от яд и страх.