— Вотмос! — поздрави го кралят на елфите. — Радвам се да те видя.
Сетне се обърна към младите си спътници.
— Това е кентавърът Вотмос, чародеят на гората.
Райлин кимна почтително, същото сториха Алтан и Тамия.
— Последвайте ме, моля — каза кентавърът и четиримата тръгнаха след него. Той ги отведе до малка поляна, в центъра на която имаше езеро.
— Вие сте видели Оракула — обърна се кентавъра към тримата. Алтан усети някакво мрачно предчувствие да го изпълва. Щеше ли този Вотмос да му разкрие истината за родителите му?
— Тя ви е казала много неща, но без да се изрази ясно. Вижда най-много от всички прорицатели, но казва най-малко.
— Какво да правим, Вотмос? — намеси се крал Леседил. — Сполетя ни голяма беда. Змия нападна и изби стражите ми. Допълзя по следите на това човешко момче. Знаеш ли защо?
— Моите догадки не струват в случая повече от твоите — въздъхна кентавърът, — но мисля, че става дума за ритуал, който ще даде сила на този магьосник Казадар.
Вотмос погледна Алтан и младия магьосник се размърда притеснен.
— Това е свързано с моето тъмно наследство, нали? — въздъхна младежът.
Кентавърът кимна.
— Но то не е от родителите ти, момко — меко се усмихна Вотмос.
— Наистина? — Алтан усети някакво облекчение да се разлива в него за пръв път от много време. — Откъде знаеш?
— Ехх, момко — засмя се кентавърът. — Все едно аз да те питам откъде черпиш магията си. Това са неща, които имаме. Но знай, че родителите ти бяха добри хора и също си изпатиха от наследството, което носиш и ти.
Вотмос наведе лицето си до това на Алтан.
— Запомни, момче — рече кентавърът, — носиш в себе си наследството и на твоите родители, и на тъмнината, заради която те преследват. Изборът кое наследство ще приемеш накрая ще бъде твой.
Вотмос се поколеба, сетне прегърна младия вълшебник до себе си. Алтан бе много изненадан, а след това замръзна, когато чу думите на кентавъра в ухото си.
— Моля се на Създателя да направиш правилния избор.
След това кентавъра погледна Тамия.
— Мило девойче — каза той и я погали по косата. Крадлата се усмихна.
— Мило девойче — повтори Вотмос, — минала си през големи изпитания, а те чакат още по-големи. Но ако останеш твърда на себе си и на любимия си ще получиш много по-добра съдба от тази на придворна, за която мечтаеше.
После приближи Райлин.
— Усещам желание за доказване у теб, млади елфе. Страхуваш се да не останеш в сянката на баща си.
— Н-не е вярно! — възрази Райлин, заеквайки от притеснение. — А-аз, обичах татко много!
— Именно затова не искаш да го разочароваш. Бъди спокоен, няма.
Райлин поклати глава, не знаейки какво да каже.
— Той би се гордял с теб — продължи Вотмос — знай, че твоят дракон те очаква.
Елфът отвори уста, след това я затвори. В един момент изглеждаше страшно малък и уязвим.
Кентавърът се приближи и го прегърна.
— Благодаря ти — каза тихо Райлин.
Кентавъра го погали като малко дете, сетне погледна и тримата.
— Вашата съдба ще ви отведе в мочурищата отвъд Планините на Забравата. Магьосникът Казадар е открил древен замък на злото, където преди векове е бил роден барон Саркорос, отвратителния син на Прокълнатия. Днес това се нарича Крепостта на Змията. Вие трябва да се изправите срещу злия Казадар и да спрете пъкления му план. Трябва да продължите пътя си без отлагане, всяко такова ще стовари нови беди върху близките до вас.
Кентавърът се обърна към крал Леседил.
— Ваше величество, осигурете храна и дрехи за пътя на тези трима бъдещи герои, но не изпращайте войници с тях. Само ще ги направите по-забележими и ще ги обречете на смърт.
Владетелят отвори уста да възрази, но кентавърът го прекъсна.
— Виждал съм бъдещето, кралю. Не спорете с мен.
Сетне се обърна към тримата младежи.
— Вие всички искам да запомните едно. Великите герои са били могъщи воини или магьосници, но така е и с големите злодеи. Основната черта на героите е била вродената им доброта. Не губете никога своите състрадание и съчувствие, никога не се срамувайте от смеха или сълзите си. Това са нещата, които Прокълнатия и слугите му не разбират. Това са нещата, които ще доведат и до тяхната гибел, именно те, а не меча или магията.
Глава деветнадесета
През Планината
Няколко дни по-късно Алтан, Райлин и Тамия бяха напуснали Горите на елфите, но не без да получат помощ от крал Леседил. Скъпите, но непрактични дрехи на младия маг и приятелката му бяха заменени от удобни за път облекла, които щяха да им държат топло в ставащата все по-хладна есен, особено по върховете на планините. Леседил бе подарил на Алтан нова, по-здрава роба с яка от козината на някакво животно, която държеше топло на вълшебника и, според Тамия, му придаваше по-елегантен и аристократичен вид. Самата Тамия бе облечена във вълнен пуловер и кожен панталон, много по-удобни от роклята, с която бе пътувала до момента. Райлин обаче се бе наредил най-добре с красива златиста броня, напомняща тази на баща му.