— Не пийте, има приспивателно!
Тамия и Райлин плюха веднага от течността и скочиха на крака, като елфът извади меча си.
Водачът на орките ги погледна изпод вежди (или по-точно изпод вежда — тя беше една и минаваше над цялото чело), сетне въздъхна:
— Значи ще стане по трудния начин — и в следващия миг скочи на крака заедно с приятелите си, които наизвадиха грозните си остриета от коланите и се захилиха.
— Ще ви заколим като пилета, поне момчетата — сетне зелените нападнаха.
Алтан посрещна първия с лъч магическа енергия, която повали противника му на земята, а Тамия тръшна друг по гръб. Райлин влезе в битка с трети и четвърти, като мечът му майсторски отбиваше нащърбените остриета на два ятагана. Дебелият водач на групата се нахвърли към Тамия. Тя изрита съществото в търбуха, но той не се впечатли и я сграбчи с дебелите си зелени ръце.
— Стига шава — каза съществото и изръмжа гневно, когато тя го удари по лицето. В това време единият от нападателите на Райлин се разкри прекомерно и елфът се гмурна под тромавия му удар за да го прониже в гърдите. Маневрата успя и се чу отвратителния звук на разкъсано месо. Оркът зяпна и от устата му потече тъмна кръв. Райлин се отдръпна назад като ужилен, сякаш не очакваше това, което бе станало. Другият орк се възползва от това и изби меча от ръката му. Елфът отстъпи назад, блед като платно, а в това време вожда хвана Тамия за косата и изви главата й назад. Девойката изпищя.
Алтан, който поваляше втори орк с магическа сфера чу звука и се обърна към крадлата. Като видя любимата си в мерзките лапи на орка, той усети да го обзема неудържима ярост. Очите му пламнаха в червено и той протегна ръце напред.
Оркът прочете нещо в лицето му, което го ужаси, тъй като пусна Тамия и вдигна ръце пред себе си.
Напразно.
От пръстите на Алтан изригна взрив от червени светкавици, които блъснаха зеленото туловище и за секунди го превърнаха в пепел. Магьосникът нададе яростен вик и се обърна към останалите орки, като мълниите му помитаха всеки един от тях. Онзи, който бе притиснал Райлин се опита да избяга, но магията стигна и него и го смачка като буболечка.
Алтан се обърна към Райлин и елфа направи крачка назад, стъписан от това, което прочете в очите му.
— Алти! — чу се гласът на Тамия — Алти!
Крадлата звучеше уплашена. Магьосникът се овладя и тръсна глава. Магията изгасна от пръстите му, а очите му придобиха нормалния си син цвят.
— Охх — залитна той настрана и се хвана за челото, — какво стана?
— Ти ги уби — прошепна Тамия и го подхвана, когато той залитна — изби ги всичките.
— И аз убих един — чу се гласът на Райлин. Тамия се обърна раздразнена към него, искайки да му каже да не се хвали и в следващия миг видя погледа му. Русото момче изглеждаше съсипано.
— Не исках да стане така — измънка Райлин половин час по-късно. Тримата се бяха отдалечили от злокобното място и си бяха напалили огън в малка полянка, сгушена между скалите.
— Те бяха двама — продължи с обясненията си елфа — и ме нападаха. Когато единият се откри за удар… исках… мислех…
Райлин не довърши:
— Но не исках да стане така.
— Нямал си друг избор — каза Тамия, разбирайки момчето, поне на теория. Баща й бе говорил за шока от убийството, за разочарованието и за самоотвращението.
Тя самата обаче не бе убивала. Бе виждала смърт, да, но лично да убие не. Очевидно и с Райлин бе така.
— Сега разбирам защо тате не обичаше да говори за битките си — тъжно въздъхна Райлин. — Винаги съм си мислил, че е славно и героично, че орките просто падат и умират. И ги няма.
Гласът му се повиши.
— Не знаех, че те поглеждат, че очите им обвиняват, питат…
Райлин стисна юмруци.
— Не искам да бъда герой!
— Но ти си — каза Тамия нежно, — именно защото ти е мъчно за това, което си направил.
— Което е повече, отколкото може да се каже за мен — прошепна Алтан тихо и всички се обърнаха към него. От битката насам той не бе продумал нищо.
— Какво искаш да кажеш? — попита Тамия.
Алтан я погледна.
— Всичко беше наред — каза след кратко мълчание — докато онзи дебелият не те оскуба.
Гласът му потрепери.
— Тогава спрях да бъда себе си.
Алтан се хвана с две ръце за главата.
— Толкова се ядосах, че нещо ме овладя. Тогава не контролирах магията. Тя контролираше мен — пръстите му сграбчиха кичури от черната му коса — и когато орките гинеха, не изпитвах никаква вина. Не видях питащите очи, за който говори Райлин. Усетих само мрачно… задоволство.