Очите на Алтан се навлажниха.
— Ти наистина си герой, Райлин. Аз обаче съм злодей.
— Не си! — извика Тамия. — Погледни ме!
Алтан го стори, макар и без особено желание.
— Това е проявлението на това тъмно наследство, за което всички говорят. Но Вотмос ти каза, изборът какъв да бъдеш, е твой! Фактът, че сега съжаляваш за станалото е достатъчен!
— Дали на орките им е достатъчен? — тихо отговори Алтан.
— Орките са изчадия на Прокълнатия! Разбойници! — прекъсна го Тамия и погледна първо него, а после и Райлин, който на свой ред се бе умълчал. — Създателю! Вижте се само!
Момчетата наведоха глави.
— Какво щеше да стане — попита Тамия, — ако татко се бе поколебал, когато наемниците на змията нахлуха в дома ни? Какво щеше да стане ако Райсил се бе поколебал да нападне самия змиевиден? Ако Рилзан не бе атакувал морския змей?
Момчетата не отговориха.
— Щом това е тъмното ми наследство — тихо каза Алтан, — повече няма да използвам магията си.
— А аз вече не искам да бъда герой — добави Райлин, — дори и дракон не искам.
Тамия въздъхна.
Глава двадесет и първа
Каменодел
Следващите няколко дни времето се влоши и допълнително вкисна и без това лошото им настроение. Дъждът, който ги бе изненадал преди съдбовната среща с орките стана постоянен, валеше тихо и равномерно, правеше пътеките опасни и несигурни. Тримата се мъчеха да вървят близо до скалите и да се предпазят колкото се може от капките, но усилията им бяха напразни и те бяха почти постоянно подгизнали. Алтан и Райлин бяха все така мрачни, а покрай тях и Тамия стана кисела. Тя се мъчеше да разведри младежите, но това не се получаваше — и Алтан, и Райлин бяха изпаднали в някакво униние, от което нямаше измъкване. Дори вечер, когато тримата се събираха под някоя голяма скала или самотно дърво, момчетата мълчаха или говореха само с кратки изречения и без желание.
Пътниците по пътя им обаче зачестиха и те скоро разбраха причината — наблизо имаше планински град. Той им бе препоръчан в един мрачен следобед, в който навъсеното небе вече препръскваха и ситни снежинки, които ги караха да замръзват. Тримата тъкмо мислеха да си направят бивак край едно огромно дърво, когато един странник, минаващ по пътя рече.
— Неразумно е да замръквате тук, при положение че на час път оттук има град.
Пътят в интерес на истината не бе един, а три часа и вече бе тъмно, когато най-сетне наближиха каменния град. Той бе сгушен в една клисура и светлинките от къщите му приветливо светеха, подканяйки уморените и премръзнали пътници да се подслонят в него. Тримата много бързо откриха хан. Неговият съдържател, като повечето от жителите на града бе джудже и като такова им прибра солидна сума от парите, които им бе дал за из път крал Леседил. Цената обаче си струваше — в хана бе топло, уютно и приятно, стаите им бяха топли, а в ресторанта долу сервираха топла и апетитна храна. Алтан и Райлин малко се разведриха от вечерята, която освен от приятно миришеща яхния се състоеше и от чаша хубаво тъмно вино, което малко или много пооправи настроението им. Наоколо бе пълно с хора и тримата се заслушаха в разговорите им.
— Казвам ви, в тая планина има чудовище — говореше едно високо за расата си, кльощаво джудже, което отпиваше редовно някаква течност от голяма халба. Ако се съдеше по блесналите му очи, вероятно течността бе силен алкохол.
— В планината има много чудовища, Ханс — отговори друго джудже, ниско и дебело, което обираше с големи залъци хляб последните остатъци от яденето си.
— Не и като това — размаха пръст Ханс, — това беше зелен дракон, който не беше зелен.
— Какво, да те вземе Прокълнатия, искаш да кажеш с това — ядоса се дебелото джудже. — Как тъй хем е зелен, хем не е зелен.
— Казвам каквото искам да кажа — отпи от питието си кльощавият, — това беше много грозен, зелен на цвят дракон.
— Говориш отново глупости — настоя дебелия, — зелените са приказно красиви.
— Нали това ти казвам бе, овча кратуно! Тоя дракон хем беше зелен на цвят, хем не бе от вида на зелените дракони!
— Според мен пиеш много.
— А ти пък ядеш като прасе!
Алтан се притесни от водения разговор, тъй като бе виждал в Саликарнас какво става, когато две джуджета се ядосат. Той не искаше да става неволен участник в битка.