Не звучеше много окуражително. Алтан си спомняше за всички, които бяха умрели около него, от чичо му Кобъл, през гладиатора Регън, дракона Рилзан и неговия ездач Райсил, стройните елфи от Гората на Сънищата, дори разбойниците-орки, изчезнали и разтворили се на пепел от яростта на магията му.
На тъмното му наследство.
Дали щеше да погълне и останалите?
Алтан ги погледна и сърцето му се сви. Райлин вървеше напред, наново обзет от своето желание да открие своя дракон. Очите му блестяха, а стъпките му бяха нетърпеливи и енергични. Алтан си даде сметка, че въпреки че на години е по-стар от него, елфът за своята раса си е още съвсем млад, малко повече от дете.
Алтан не искаше заради него да умира дете. А що се отнася до Тамия… Алтан потръпваше само при мисълта да я загуби. Той жадно гледаше красивата и елегантна фигура, подчертана от тесните удобни дрехи, дадени и от елфите, красивата и, падаща по раменете кестенява коса, подобно на водопад.
Той я обичаше. Знаеше, че и тя го обича. Нямаше да го изостави, дори той да го поискаше. Щеше да се жертва за него, а Алтан точно от това се страхуваше най-много.
— Ето го! — внезапно извика Райлин и почти подскочи от възбуда.
— Какво? — попита Тамия.
Тримата бяха застанали точно завоя на една пътека, виеща се надолу през скалите и под тях имаше наглед бездънна пропаст. Пръстът на Райлин обаче сочеше малко летящо петънце, което бързо ги приближаваше.
— Това е дракон! — каза той, почервенял и нетърпелив. — Моят дракон!
— Няма как да знаеш това, Райлин — опита се да го успокои Тамия.
Алтан усети как сърцето му се стяга в мрачно предчувствие. Петънцето започна да се уголемява и тримата различиха широките, ципести криле, зелените люспи, могъщите лапи.
Приличаше на дракон. Но когато приближи още повече, възторженото изражение на Райлин се промени в объркване, Тамия побледня, а Алтан чу в ума си змийския съсък от кошмарите си.
Съществото беше дракон, но толкова уродлив и деформиран, че приличаше повече на огромна змия, подобна на убийците, които ги бяха нападнали първо в Саликарнас, а после и в Гората на Сънищата. Огромна качулка стоеше отстрани на врата на съществото, а зъбите му блестяха с черна отрова.
Силуетът му наистина беше на дракон.
И въпреки това съществото беше змия.
— Това не е възможно — измънка Райлин и изтегли меча си, — Вотмос…
— Вотмос не ти е казвал, че първият срещнат дракон ще е твоят, глупако — извика Тамия.
Алтан притвори очи.
Знаеше, че няма друг изход, ако иска Райлин и Тамия да живеят.
Когато отвори очи, те бяха червени.
Той вдигна ръце и от пръстите му изхвърчаха гибелните светкавици, а гневът му към злите змийски същества ги бе направил грамадни и назъбени, като нокти на възмездието.
Възмездие за Райсил и Рилзан, за Регън и елфите от гората.
Драконът обаче ловко пикира между тях и от устата му излезе огромна струя киселина, която ги принуди да отстъпят назад и унищожи половината пътека, сривайки масивни каменни късове скала в пропастта.
Алтан изкрещя и изстреля нов залп от мълнии по звяра, който обаче отново ги избегна.
Райлин бе вдигнал меча си, но се чувстваше отчайващо ненужен.
— Аз съм синът на Райсил, драконе, спри се! — извика той, без да знае сам защо го прави.
Драконът за миг погледна момчетата и в очите му се прочете такава бясна омраза, че Тамия, която стоеше зад тях се олюля.
В следващия миг съществото издиша отровен облак изпарения, който замая и тримата. Алтан се опита да вдигне ръка, но бе задушаван от кашлица, причинена от дъха на дракона. Райлин размахваше бясно меча насам-натам, но нито виждаше нещо, нито можеше да си поеме дъх.
Тамия се олюля като сляпа, търсейки любимият си.
А драконът кацна пред него и го погледна със своя хипнотичен поглед.
— Ти идваш с мен — изръмжа съществото и Алтан безсилно се олюля напред. Щом приближи достатъчно, змиевидния дракон наведе рязко глава и го удари с брадичката си по челото.
Младият мъж се просна в лапите на съществото, което го сграбчи и след това огледа другите двама, невиждащи нищо и мъчещи се да изкашлят дробовете си.
Казадар избълва струя киселина от устата на убиеца си. Тя удари надвесилите се над пътеката скали. Зрението на Тамия и Райлин се върна точно за да видят падащите камъни.
Глава двадесет и трета
Студ