Беше студено. Това бе първата мисъл на Райлин, когато се събуди. Студът го обгръщаше отвсякъде. Опита да се размърда, но не можа.
Тогава мъчително отвори очи. Главата го болеше ужасно, по лицето му имаше засъхнала течност, вероятно кръв. Той се огледа и видя, че се намира във вътрешността на малка пещера, хванат в ужасен капан.
Буца лед, от която се подаваше само главата му.
— Райлин — чу сподавен шепот до себе си и погледна настрана. Тамия стоеше в същата безпомощна поза, а лицето и бе цялото в синини и отоци. Дали и той изглеждаше така?
— Онова нещо отвлече Алтан — проплака крадлата. Райлин въздъхна и усети буца да засяда в гърлото му. Наистина, в началото той не бе харесвал особено магьосника, но с течение на времето се бе привързал към него. Алтан го бе спасил от орките, каквото и да мислеше по въпроса, а елфът го бе предал с глупавата си убеденост, че драконът, който ще язди, сам ще кацне при него.
А сега… впрочем, откъде се бе взел този лед?
Райлин не знаеше. Бе видял камъните да падат върху него и в следващия миг почувства жесток удар по слепоочието си, след което потъна в мрак и се събуди така. В пещера ли бе пропаднал? И ако да, как бяха замръзнали с Тамия? Навън бе хладно, но не чак толкова.
Внезапно се чу шумолене и в малката пещера влезе не особено голям дракон. В първия момент елфът изтръпна, сещайки се за змиевидното изчадие, но после видя, че този дракон не е отровнозелен, а бял.
Леден дракон.
Това обясняваше леда.
Животното не обърна внимание на жертвите си, въпреки че Тамия приглушено извика при вида му. Вместо това то се зае да оправя някакви камъни в ръба на пещерата си и чак след това се обърна към пленниците си.
Отново обаче не каза нищо, а само приближи Райлин и облиза челото му.
Езикът на дракона бе хладен и мек и успокои малко болката в главата на момчето, което изпъшка при допира му.
— Още много топъл — сърдито каза драконът и се обърна към Тамия.
— Топъл за какво? — попита Райлин.
— Тя също много топла — още по-разсърдено каза леденият дракон, като облиза лицето и на крадлата.
— Топла за какво? — повтори Райлин.
— За ядене — отвърна леденият дракон и легна в ъгъла на каменното гнездо, което си бе направил. — Сега пази тихо!
Сетне притвори очи и сви криле до тялото си, подобна на някаква гротескна птица. Тамия щеше да се разтрепери от ужас, ако не бе като вградена в ледения блок. В ума й бяха само двата дракона, които бе видяла един след друг и се чудеше кой е по-ужасен и отвратителен.
— Ама чакай — обади се Райлин, — как така ще ни ядеш?
— Каза пази тихо! — измърка предупредително драконът.
— Ама драконите не ядат елфи и хора — продължи Райлин и се паникьоса. Никога не си бе представял, че първите му два дракона ще искат да го убият.
— Аз не придирчив, яде всичко. А сега остави аз спя!
— Ама не може така, аз съм синът на ездача Райсил, не можеш да ме изядеш!
Леденият дракон отвори очи.
— А стига бе — каза накрая.
Младият елф се чувстваше изключително объркан. Освен Рилзан, бе виждал и други дракони и никой не бе толкова груб като този.
Змиевидният не се броеше.
— Ти син Райсил, ездач Рилзан? — леденият дракон отново бе приближил.
— Да — кимна Райлин.
— Не вярва. Орки казват, Рилзан убит. Райсил също.
— Вярно е. От морски змей. И измяната на черните елфи — отговори Райлин.
— Черни елфи, бели, на вкус еднакви — отговори леденият дракон и оголи зъби в усмивка.
— Откъде знаеш за станалото? — обади се изненадана Тамия.
— Дракони знаят, чуват всичко. Рилзан бил велик. За ездач и син, чул умрели.
— Аз съм жив — отговори момчето — аз съм Райлин.
Леденият дракон го погледна недоверчиво.
— Аз Готлиб — каза накрая, — но не вярва ти син Райсил.
— Повярвай, аз съм — каза момчето. — Оракула ми предсказа… че ще стана драконов ездач, но май ще стана драконова закуска.
Готлиб се засмя.
— Ти забавен, по-умен, отколкото изглежда. Ти враг змията?
— И затова ли знаеш? — ахна Тамия.
— Аз не идиот, само така говори, понеже рядко общува с двуноги — а после внезапно стана сериозен. — Всички знае за звяр от мочурище. От няколко дни дебне нещо, вероятно вас.
— Един наш приятел — отвърна Райлин. — Успя да го отвлече.
Готлиб отново изгледа намусено елфа, сетне надигна ноктестата си лапа.