— Какво искаш — троснато попита черният елф, тропайки с нокти по повърхността на бюрото, — нямам цял ден да те чакам!
Алтан затвори вратата зад гърба си и плахо каза:
— Аз съм Алтан, племенник на магьосника Кобъл… — той млъкна за момент, не знаейки как да продължи.
— Да, и?
— Ами… той беше убит.
— И? — отново го подкани чиновникът, отпивайки глътка от питието си. — Е хайде де, човешко момче, нямам цял ден да си губя с теб!
Алтан усети как в него се надига раздразнение, но го овладя.
— Искам да попитам има ли информация за убиеца — каза той и сетне добави — и има ли начин да си върна къщата, която ми бе конфискувана в името на барона вчера.
— Тя тая къща е била на чичо ти, а не твоя — рязко отвърна черният елф, сетне извади два празни пергаментови листа и започна да драска с едно криво перо, което час по час топеше в малка мастилница.
— Давам ти две направления — каза черния елф. — Първото е за убиеца, ще отидеш в отдела за безредици. Втората е за къщата. Там трябва да отидеш на аудиенция при барона, защото той лично се занимава с конфискации. Свободен е в края на тази седмица, но те съветвам да си облечеш някакви по-хубави дрехи, защото така мърляв стражите ще те изхвърлят навън, ясно?
Алтан кимна глупаво, без да знае какво да каже. Вместо да получи отговор, го бяха затрупали с бюрократични пречки. Той взе листите и излезе от канцеларията, отправяйки се към отдела за борба с безредици.
За жалост пред него на опашката за консултации бе едно алчно джудже, което твърдеше, че кръчмата му е била обрана от орки.
— Това е третият път, в който кръчмата ти бива обирана този месец, Водфар — студено отвърна посрещналият го страж-черен елф — На барона му омръзна да плаща компенсации за щети, които вероятно са причинени от самия теб.
— Баронът обаче няма нищо против хубавото ми ябълково вино, нали! — изкрещя яростно джуджето, наречено Водфар.
— Вино, за което дворецът ти плаща скъпо и прескъпо, Водфар — продължи черният елф. — Не смей повече да поставяш под въпрос преценката на барона, джудже, иначе ще те хвърлим на арената.
Водфар нервно захапа мустака си, сетне се завъртя на пети, демонстративно блъсна с лакът Алтан и излезе от кабинета.
— Ти по каква работа? — попита черния елф.
— Ами аз… — Алтан подаде пергамента, който чиновникът от канцеларията му бе дал. Стражът го погледна.
— Да, за убийството на Кобъл — черният елф вдигна очи към момчето. — Голяма загуба за арената, бих казал аз. Неговите чудовища бяха доста впечатляващи. Дано си наследил нещо от таланта му.
Алтан нямаше никакво влечение към заниманията с опасни зверове и се размърда некомфортно. След това обаче реши да попита въпроса си:
— Знае ли се нещо за убиеца? — попита той.
Черният елф се намръщи.
— Само догадки, но те са си наша работа.
— Кобъл ми беше чичо. Трябва да знам! — настоя Алтан.
— Бил е магьосник. Вероятно — отговори неохотно черния елф.
— Вероятно? — повиши глас Алтан. — Дори не сте сигурни?
— По-тихо, човешко момче. Не обичам низшите раси да ми крещят.
Алтан потръпна от обидата, но се укроти.
— Щетите по къщата на чичо ти не са такива, каквито сме виждали. Вероятно става дума за неизвестни практики на тъмна магия. Явно чичо ти се е забъркал с опасни хора. Това е, което мога да ти кажа, а и то е прекалено много. Сега се махай!
Младежът се сви от внезапната грубост в тона на елфа, но смотолеви някаква благодарност и си тръгна.
Ден след смъртта на чичо, той не знаеше кой знае колко повече отпреди.
Когато се прибра в къщата на стария Регън, видя, че, противно на прогнозата на гладиатора, младата крадла Тамия се е върнала в дома си преди него.
— Хей, магьосническия чирак! — посрещна го тя с поздрав, от който не лъхаше особена дружелюбност.
— Здравей — притеснено отговори Алтан, а наум си каза: „Какво пък я ядосах сега“.
— Къде скитосва? — нервно попита Тамия.
— До отделите на черните елфи — отвърна притеснено младежът, — не знаят за убиеца повече, отколкото предположи баща ти. Магьосник, но използва техники, които не познават.
— Това е много странно — намеси се Регън, който отново бе запалил лулата си. — Черните елфи са майстори на тъмна магия. Малцина могат да се похвалят, че владеят неизвестни за тях техники. Чичо ти наистина се е забъркал с лоши хора. Какво стана с къщата?