— Пратиха ме при барона — направи гримаса Алтан. — Краят на седмицата можело да ида на аудиенция. Казаха ми да се облека по-добре, като не ми е много ясно как ще стане това, като си имам само тази роба.
— Пратили са те да видиш барона? — очите на Регън се разшириха. — Явно случаят наистина е загадъчен. Обикновено срещите с барона означават, че по-долните му слуги нямат идея какво точно се е случило във въпросната къща.
— Става все по-хубаво — кисело се обади Тамия. — Някакъв странен тип разпитваше за теб из пазарите.
— За мен? Но кой може да ме е търсил?
— Надявах се ти да ми кажеш, но не изглеждаше хубав човек. Всъщност, дори не знам дали беше човек. Беше се целия забулил в един черен плащ, нищо не се виждаше отдолу. Като говореше, тонът му бе провлачен и неприятен, съскащ като на змия.
При думата змия в съзнанието на Алтан проблесна споменът за среднощния му кошмар и младежът потръпна.
— Сещаш ли се за кой говорим? — забеляза реакцията му Регън и повдигна вежди.
— Н-не — поклати глава Алтан, — просто се сетих за един кошмар със змии. Сънувах го точно преди да ме приютите — младежът се усмихна неловко.
— О, да, ясно си беше, че е кошмар. Изпищя като агне на заколение — отговори саркастично крадлата.
— Лоша работа — помръкна обаче лицето на баща й. — Някои магии имат остатъчен ефект върху съзнанието и причиняват кошмари. Не ми харесва цялата история.
— Смятате ли, че закачуленият е убил чичо? — попита Алтан и усети как по гърба му полазват тръпки. — Дали сега не търси и мен?
— Ако е така, много лошо, че те прибрахме, ама баща ми има милостиво сърце — безсърдечно отговори Тамия.
— Стига, Там — прекъсна я Регън. — Кажи ми повече за тоя качулат, забеляза ли нещо особено, как се движеше, какво питаше?
— Всичко в него беше особено, татко, забулен беше като труп, хем че днес беше топъл ден. В сравнение с гуглата му робата на Алтан е като парцал, макар че тя и без това си е парцалива. А за това как се движи, гадно беше, имаше нещо неестествено, като че е влечуго.
Алтан отново потръпна, споменът за съня стана все по-ярък. За момент чу съскането в ума си и в този миг на вратата се почука.
Регън се обърна към Алтан:
— Легни до стената!
Момчето стори, както му казаха и Тамия, която явно бе минавала и преди през различни тежки ситуации хвърли отгоре му едно одеяло, за да не се вижда. Алтан се ослуша, тъй като виждаше много слабо през плетките на одеялото.
Регън се изправи и докуцука до вратата.
— Кой сте и какво търсите — чу се гласът му.
Глава четвърта
Змията напада
— Добър вечер — отговорът на новодошлия смрази кръвта на Алтан. Нещо в гласа му прозвуча противоестествено и кощунствено, сякаш гърлото на приказващия не е предназначено за човешка реч. — Може ли да отворите?
Вратата леко се открехна.
— Добра да е. Но не отговорихте на нито един от въпросите ми — хладно отвърна Регън. — Кой сте вие и какво искате?
Алтан наостри слух.
— Вестоносец съм. Нося съобщение за магьосника Кобъл — отговори неестественият глас. Алтан чу как Тамия си поема рязко въздух.
— Кобъл е мъртъв, а и преди не живееше тук — отговори Регън, — грешка имате.
— Научих скръбната вест, че Кобъл е починал — отвърна новодошлият. — Чух обаче, че племенникът му Алтан е отседнал при вас?
След тези думи във въздуха се разнесе съскане, сякаш змия е подала езика си, за да надуши въздуха.
— Чул сте грешно — отговори Регън, — аз живея сам с дъщеря си и мразя магьосници. Не бих пуснал в дома си такъв.
Последните думи очевидно бяха предупреждение към пилигрима.
— Жалко — отвърна съскащият. — В такъв случай се извинявам за безпокойството.
След миг Регън затръшна вратата и се обърна към Алтан:
— Ставай.
Момчето се изправи на крака рязко, от което леко се замая. Ефектът от снощната треска не бе отминал напълно, както му се бе струвало през по-рано през деня и сега отново се чувстваше леко слаб.
— Това беше човекът, дето разпитваше за теб — каза Тамия и изглеждаше бледа като платно. — Откъде познаваш такъв гад?
— Не го познавам…
— Тихо — изръмжа му Регън.
Младежът се сепна, но снижи глас:
— Нали си тръгна?
— Много си наивен. Гадината замисляше нещо. Направи грешка обаче, че не ме освитка на място. Явно славата ми още държи влага.