— Мислиш, че е знаел кой си? — повдигна вежди Тамия.
— Според мен знаеше кой съм, знаеше с какво се занимаваме и със сигурност знаеше, че момъкът е при нас.
— Как разбра? — зяпна Алтан.
— Нюх — поклати глава гладиаторът, — поведението му беше като на котарак край паница мляко. Да ви кажа обаче, това не бе котарак, нито човек. Сигурен съм, че беше влечуго.
— Какво? — в един глас викнаха Тамия и Алтан.
— Макар и по-слаби от вашите, очите ми имат око към детайла. Това, което взимате за непроницаем мрак под качулката са люспи — отвърна Регън. — Това беше някакво змиевидно, уродливо същество. По-лошото обаче е, че ще се върне и сигурно ще доведе и други със себе си.
— Други змиевидни? — потръпна Алтан.
— Не, надявам се — отговори гладиатора. — Мисля, че ще домъкне срещу пари ония, които са му изклюкарили кой съм и къде живея. Сигурно улични отрепки. За щастие, аз ще съм готов.
— Не можеш да се биеш, тате, това е лудост!
— Лудост? — Регън се обърна към дъщеря си и очите му заблестяха. — Това, че съм куц може, може да ми пречи да се справям с изчадията на Кобъл, но няколко улични плъха няма да ми се опрат — и гладиатора се наведе до малък гардероб, от който измъкна арбалет и къс, широк меч.
— А змиевидният? — попита Алтан, объркан.
Регън се спря за момент.
— Не знам — поклати глава накрая, — за пръв път виждам такова създание. Нямам идея колко е силно.
— Аз владея някои магии — каза младежът. — Те са защитни, чичо ме научи на тях за да се справям с неговите „питомци“, в случай че подивеят.
— С тия магии чичо ти вече е в гроба, хлапе — пресече го Регън. — Ти и Тамия ще се махнете през тайния проход, който съм подготвил в къщата.
— Няма да те оставя сам! — извика крадлата.
— Ще правиш каквото ти кажа! — отвърна набитият мъж и натисна една дъска до стената. Одърът, на който миналата нощ бе спал Алтан се отмести и разкри проход със стълби, слизащи надолу.
— Това води до каналите на града — с леден глас отговори Тамия, — няма да се крия в отходните води, докато ти се биеш сам.
— Мога да ти помогна с магиите си — настоя и Алтан.
В този миг на вратата отвън отново се почука.
— Слизайте — настоя Регън, шепнейки, сетне извика през рамо: — Момент!
Стоящият на вратата обаче явно бе нетърпелив, тъй като започна да натиска бравата.
— Слизайте долу! — настоя Регън с такъв тон, че момчето и момичето неохотно заслизаха по стълбището.
Гладиаторът се обърна към вратата, надигайки арбалета си точно за да види как вратата се отваря и вътре влиза облечен в парцаливи дрехи орк, който размахва крив и нащърбен ятаган.
Регън стреля с арбалета си и стрелата улучи пришълеца право в туловището. Оркът изръмжа, но Регън завъртя арбалета си във въздуха. Някакъв механизъм изщрака и нова стрела полетя към нападателя, този път удряйки го във врата, за да го повали мъртъв на земята.
Тамия и Алтан бяха спрели да слизат, като само главите им се подаваха от шахтата, в която се спускаха.
— Бягайте, глупаци такива! — извика гладиаторът, пускайки нова стрела, която този път улучи едно парцаливо еднооко джудже точно в сърцето. Скитникът изкрещя и рухна до орка.
Следващият враг обаче бе трол, на който стрелите не правиха впечатление. Регън изруга, хвърли арбалета настрани и изтегли късия си меч. Той остави трола да го доближи, сетне избегна удара му, стъпи със здравия си крак върху коляното му и заби меч в отворената уста на звяра.
— Много впечатляващо, гладиаторе — забуленият в черно силует застана на вратата, ръкопляскайки. Звука прозвуча някак сух заради черните нокти, с които завършваха пръстите на люспестите длани.
— За последен път ви казвам — каза Регън на все още стоящите неподвижно Алтан и Тамия, — бягайте.
— Исскам само момчето, гладиаторе — повтори съществото, — дай ми го и дъщеря ти ще живее.
— Върви при Прокълнатия, боклук — каза Регън и без предупреждение хвърли меча си напред като нож, толкова бързо, че Алтан ахна.
Качулатият силует изплю киселинна храчка, която пресрещна меча и го разби на късове.
— Това беше много глупаво — процеди той, но Регън вече го нападаше. Ръцете на гладиатора стиснаха влечугото за гушата, така че да не може да плюе, а после го тръшнаха на пода.
— Махнете се, по дяволите! — изкрещя гладиаторът към глупаво гледащите го Алтан и Тамия.