Тогава дочухме самолетите. Почти веднага бараките се разтресоха.
— Бомбардират Буна! — провикна се някой.
Помислих си за баща ми. Но все пак бях щастлив. Да гледам как пламъците поглъщат фабриката, какво отмъщение! Бяхме чували да се говори за поражението на германските войници по различните фронтове, но не знаехме дали да вярваме. А днес това бе музика за ушите!
Никой от нас не се страхуваше. И при все това, ако някоя от бомбите беше попаднала върху блоковете, на мига щеше да причини стотици жертви. Но ние вече не се страхувахме от смъртта, или във всеки случай не от подобна смърт. Всяка бомба, която избухваше, ни изпълваше с радост и ни възвръщаше доверието в живота.
Бомбардировката продължи повече от час. Ех, да можеше да продължи десет пъти по десет часа… След това отново се възцари тишина. Шумът от последния американски самолет заглъхна с вятъра и ние се оказахме сами в нашето гробище. На хоризонта се издигаше широка ивица черен дим. Сирените завиха отново. Това беше краят на тревогата.
Всички излязоха от блоковете. Вдишвахме дълбоко изпълнения с огън и дим въздух и очите ни искряха от надежда. Една бомба беше паднала в средата на лагера, в близост до мястото за проверка, но не беше избухнала. Трябваше да я отнесем извън лагера.
Комендантът, придружен от своя помощник и старшия капо, извършваха оглед, като обхождаха алеите. Въздушното нападение беше оставило върху лицето на коменданта следи от силен страх.
Насред лагера лежеше тялото на мъжа с лице, омазано със супа: единствената жертва. Казаните бяха отнесени обратно в кухнята.
Есесовците бяха заели отново постовете си по вишките, зад картечниците си. Антрактът беше приключил.
След час видяхме бригадите да се завръщат, марширувайки както обикновено. За голяма моя радост зърнах баща си.
— Доста сгради бяха поразени, но складът не пострада… — каза ми той.
Следобедът, в добро настроение, ние отидохме да разчистим развалините.
Седмица по-късно, на връщане от работа, забелязахме в средата на лагера, на мястото за проверка, черно бесило.
Уведомиха ни, че супата ще бъде раздадена след проверката. Последната се проточи по-дълго от обичайното. Заповедите бяха изричани по-рязко от предходните дни и въздухът ги отразяваше по странен начин.
— Наложи! — изкрещя ненадейно лагерният комендант.
Десет хиляди шапки бяха сложени на главите на мига.
— Шапки долу! — десет хиляди шапки бяха свалени едновременно.
— Наложи!
Десет хиляди шапки бяха наложени на главите със светкавична бързина.
Вратата на лагера се отвори. Появи се есесовски отряд, който ни наобиколи: по един есесовец на всеки три крачки. Картечниците от вишките бяха насочени към плаца.
— Страхуват се от бунтове — прошепна Юлек.
Двама есесовци се отправиха към карцера. Върнаха се, застанали от двете страни на осъдения: един младеж, родом от Варшава, с три години опит от концентрационния лагер зад гърба си. Беше силен и добре сложен момък, великан в сравнение с мене.
С гръб към бесилото и лице, обърнато към съдията — лагерния комендант — той беше пребледнял, но изглеждаше по-скоро развълнуван, отколкото уплашен. Окованите му ръце дори не трепереха. Очите му наблюдаваха хладно наобиколилите го стотици есесовски пазачи и хиляди затворници.
Лагерният комендант започна да чете присъдата, като натъртваше на всяко изречение:
— В името на Reichsfuhrer12 Химлер… затворник номер… е откраднал по време на тревогата… Съгласно закон… параграф… затворник номер… е осъден на смърт.
Нека това да послужи за предупреждение и пример на всички затворници.
Никой не помръдна.
Чувах ударите на сърцето си. Хилядите хора, които умираха всекидневно в крематориумите на Аушвиц и Биркенау, вече не ме смущаваха. Но този младеж, опрял се на собствената си бесилка, дълбоко ме трогна.
— Няма ли скоро да приключва тази церемония? Гладен съм… — прошепна Юлек.
По знак на лагерния комендант Lagerkapo13 се доближи до осъдения.
Двама затворници му помагаха в изпълнението на задачата. Срещу две чинии супа.
Капото понечи да завърже очите на осъдения, но последният отказа.
12
Най-високото звание и титла в СС. През 1929 г. Хайнрих Химлер става Райхсфюрер-СС и си приписва титлата, вместо редовното СС звание. Това става прецедент за командващ генерал от СС да се нарича Райхсфюрер-СС. — Б.пр.