Накрая на селището от глинени къщурки група диваци танцуваха. Недалеч от тях една дивачка и един малко по-различен дивак люлееха малко детенце с руса коса и сини очи и сумтяха. Голият дивак танцуваше с момченцето в ръце, а танцът бе танц на свободата, която пожелаваше на сина си!
Тебешир
Последните лъчи на зимното слънце огряваха сградата на НДК, която бе надвиснала мокра и мрачна над събралото се множество. Сгушена в дебели палта, вдигнати яки и палитра от шапки, тълпата тихо шумеше в очакване на представлението. Повечето бяха възрастни напомадени реститути, които миришеха на нафталин, старо червило и спарена вълна. Културтрегерите на днешна София нетърпеливо бъбреха, а някои по-възрастни господа, тук-там и дами, пушеха смачкани цигари. Усмивките им бяха криви и разкриваха пожълтели или направо липсващи зъби. Косите на възрастните дами се подаваха изпод старите шапки, които бяха преживяли цели десетилетия в картонени кутии по гардероби и тавани, купени от някой руски пазар навремето или подарени от гурбетчии из руските републики; подаваха се в най-разнообразни цветови гами – от морковеночервено, през яркосиньо, до тъмнолилаво. Почукваха бастуни и тънки чадърчета с дантела. Поклащаха се олющени дамски чанти, които са били модерни през 40-те и 50-те години на миналия век. Беше ранна зимна вечер. По-рано през деня бе валял сняг, но сега само кишата и хапещият студ напомняха за мразовитата господарка.
Покрай множеството мина полицай и се огледа дали всичко е наред. Дебелата униформа го предпазваше от студа, а и служебните ръкавици бяха много топли. Подсвиркваше си тихо. Довечера не беше дежурен и щеше да отскочи при приятелката си. Нейното легло беше винаги топло и уютно. Представи си чашите с вино, мача по телевизията, вечерята, която Мими ще приготви. Той ще седи и отпива малко по малко, ще боде сирене, поръсено с червен пипер. След това Мими ще му сервира пържола с грах, като леко ще го погали по рамото и ще седне срещу него, мило усмихната. Над лявото ѝ рамо той ще хвърля поглед към поредния мач на английското първенство. А след вечеря прегърнати ще отидат в спалнята и ще се отдадат на ласки и любов. Мъжът на Мими не се прибираше с месеци. Шофьор, какво да го правиш. Отдавна я врънкаше да се разведе, но тя се страхуваше. Нищо, че приятелят ѝ бе полицай. Страх я беше от мускулестия шофьор с изрисувано в татуировки тяло.
От мислите за топлата постеля го изтръгна видът на едно слабичко и дрипаво дете, което обикаляше между чакащите старци с протегната ръка. Явно просеше.
– Хей! Малкият! Я ела тук – провикна се сержант Григоров.
Хлапето се стресна, огледа се като заек и когато видя едрата фигура в тъмносиньо с провиснало шкембе над колана се обърна и драсна надолу към „Витошка“.
– Ех, мамичката ти просешка – каза Григоров. Извади пакет цигари и запали една. Всмукна дълбоко дима и се огледа доволен.
Скоро щяха да отворят вратите и да пуснат пенсиите вътре. Радиостанцията изпращя.
Хлапето потича малко, шляпайки в локви и залитайки в кишата. Спря в едно закътано място и се обърна. Полицаят го нямаше. Знаеше, че го няма, защото те никога не тръгваха да се надбягват с него. Но тичането беше добре, защото се сгряваше. С това тънко лятно якенце му беше студено. Обувките му пропускаха вода. Толкова бе гладен и премръзнал, че искаше просто да се прибере на строежа и да спи в старите дрипи, които му служеха за легло. Тръгна надолу към „Алабин“ и видя малко момиченце, което дърпаше майка си към шарен ресторант за бързо хранене и пищеше. Беше облечено с дебело бяло палтенце, вълнен клин и високи апрески. Хлапето му завидя за топлите дрехи и за докосването на майчината ръка. Беше я загубило преди две години. Живееха на село. Обичаше тя да го прегръща вечер и да му пее народни песни, докато заспи. Баща му обаче не обичаше. Една вечер влезе в стаята му, извлече я за косата и детето повече не я видя. Когато социалните го отвеждаха, чу съселяните да шушукат, че я намерили в герана.