- Ох, нямах търпение да те видя, Констанс, толкова исках да ти разкажа за странния сън.
– Чакай, мила Бети, нека ти сваря чай, пък тогава ще говорим.
Бети седна на фотьойла и кръстоса крака.
– Сънувах, че моят Джим ме е завел на танци. Ама бяхме на по двадесет години. Млади, жизнени и пълни с енергия. Отидохме в балната зала на гимназията Уотсуорт и танцувахме… танцувахме до зори – пълното личице на г-жа Бърнс се бе зачервило от възбуда. – Толкова се развълнувах, че съм будна от четири часа и едва дочаках да те видя, че се размърдваш зад пердетата – малко мрачен поглед се лепна за гърба на Констанс.
– А, Констанс, почакай с чая. Изхвърли? го. Виж какво нося! Ох, колко съм глупава. За малко да забравя! – Бети извади една кутия, черна на цвят, с червени непознати букви, изписани на нея, – Виж синът ми какво ми прати от Таити. Таитянски чай!
Нека го опитаме!
Гостенката очакваше с възторг Констанс да се зарадва на разнообразието в менюто, а и да я попита нещо за сина ѝ.
– О, Бети, ама току що направих чая – клюмна лицето на Констанс.
– Моля те, скъпа ми съседке. Направи ми услуга и сложи от този чай – Бети стана, взе чашките с току-що налят чай и ги изсипа в мивката. – Хайде, седни ти, аз ще направя чая.
Домакинята вдигна рамене и седна на затопленото местенце на фотьойла. Бети зажужа в кухничката, като надълго и нашироко разказваше за флотските премеждия на сина си, за това как едва не се разбили край бреговете на Таити, колко добър син бил и прочие неща, които съседката ѝ знаеше до болка. Констанс просто седеше и мислеше свои си работи, като учтиво кимаше от време на време и промърморваше по някое: „О, да, разбира се, мила“ или „За Бога, права си Бетс“.
Г-жа Бърнс поднесе чашките с чай и двете дами отпиха по глътка. По-странен чай г-жа Филипс не бе пила. Първо сякаш изгаряше небцето, след това оставяше дъх на горчиви бадеми, а на края усещането бе сякаш е отпила шоколадов ликьор. Странен вкус, който в интерес на истината нито ѝ допадна, нито ѝ опротивя. Забъбриха за плетката на Бети, а после и за предстоящото коледно намаление в бакалията на ул. „Престон“. След час тя остана сама и се зае с пране, гладене и чистене. Дори не ѝ остана време за обяд. Чак към 16:00 ч., капнала от умора, седна да почине и погледът ѝ падна на черната кутия с червени знаци. Стана и я повъртя в ръце. Нищо не можеше да разчете. Дали да не я върне на Бети? Или какво пък, нека изпие още един чай, може да и хареса този път. Кипна водата и сложи чая. После го сипа в малка кокетна чаша и разбърка с лъжичка захар. Още преди да е отпила, усети особен мускусен аромат на шоколад и какао. Изпи го настървено, защото този път сякаш имаше друг вкус – по-сладък и по-„алкохолен“, ако можеше така да се изрази. Вечерта си легна след още една чаша чай.
За първи път, откакто бе вдовица, я споходиха сънища. Сънува мускулести мъжки тела, който се гънат и танцуват в ритъма на огнен барабан. Сякаш някъде в джунглата. Беше тъмно, виждаха се високи растения. А барабанът биеше:
„Буб-буб-та-там-та-там! Буб-буб-та-там-та-там!“.
Телата танцуваха и проблясваха голи прасци, ръце с изразени бицепси, гърди и широки мускулести бедра! Смуглата гола мъжка кожа проблясваше на светлините, хвърляни от огъня. Танцуваха!
„Буб-буб-та-там-та-там! Буб-буб-та-там-та-там!“.
На сутринта Констанс се събуди потна, а чаршафът се бе омотал около глезените ѝ. Тя отиде в банята да се изкъпе, защото се чувстваше гореща и пареща, а слабините ѝ горяха.
След като излезе от банята, се почувства по-добре. Отиде да препече филийки и зачака да потропа Бети. Тази сутрин никой не почука на вратата ѝ. Вечерта г-жа Филипс отново пи от таитянския чай и отново сънува барабана, огъня, голите тела, който танцуваха. Този път ръце се протягаха към нея, докосваха я, галеха косите ѝ. Събуди се посред нощ, цялата горяща от възбуда. Слабините ѝ горяха нетърпимо. За първи път съжали наистина, че мъжът ѝ не е до нея. Стана, запали лампата и взе каталога с екскурзии на Томас Кук. Разлисти трескаво на буква Т. Таити! Имаше екскурзии. Дали да не отдели пари и да отиде на този страстен остров…?
Сутринта сложи таитянския чай, препече филийки, свари яйца, сложи масълцето на масата и зачака г-жа Бърнс. След като мина обичайното време на посещението ѝ, Констанс реши да отиде до съседката си. Досега не се бе случвало да не я посещава два поредни дни. Може би беше болна, милата Бети.
Наметна връхна дреха и притича до съседната къща. Потропа на вратата. Отвори и Джим.
– Здравей, Джим, как си? Тук ли е Бети?
Чак след тази реплика забеляза, че обикновено спретнатият и стегнат Джим има по-различен вид. Беше с набола брада, смачкана пижама, с мръсен халат над нея. Имаше торбички под очите.