Междувременно разрязването на китовете вървеше доста бързо. Сланината се отделяше и с помощта на специално пригоден скрипец се издигаше на палубата. Изваряването и топенето на маста започваше веднага, и то не само за да не се губи време, а и за да се разчистят животинските останки, които толкова близо под екватора започваха бързо да се разлагат. От борда над водата бяха надвесени огромни факли, представляващи нещо като кафези или мрежести съдове, направени от стоманени ленти, в които гореше поддържан с късове сланина огън и хвърляше кървавочервената си трептяща светлина над цялата пъстра необикновена сцена на трескаво оживление. Преди полунощ един от огромните китове бе вече нарязан, а след като още във водата бе отделена от гръбнака, великанската глава, закачена на огромна и здрава кука, бе повдигната цяла на борда. Когато я поставиха в края на палубата, корабът се наклони леко под могъщия товар.
На зазоряване, когато целият екипаж трескаво се занимаваше с другия кит, неколцина от харпунистите отново се качиха по мачтите с далекогледи в ръка, но напразно оглеждаха хоризонта по всички посоки чак до изгрев-слънце, когато погледът на първия харпунист се спря върху някаква тъмна точка сред проблясващите светлеещи вече води. Но дори и за силния далекоглед разстоянието бе твърде голямо, за да може да се различат някакви подробности. Въпреки това капитанът бе уведомен незабавно и тогава той също се изкачи горе. Каквото и да беше, във всеки случай на въпросното място нещо плаваше, но се намираше в посока срещу вятъра. Сигурно бяха преминали покрай него през нощта. За да разберат какво е то, на втория харпунист бе наредено да отиде дотам с лодката си. Даже и да не беше изчезналият плавателен съд, понеже не приличаше много на лодка, бе възможно да е някой мъртъв кит и си заслужаваше труда да се провери не само заради маста; той можеше да ги наведе на някаква следа от изчезналите китоловци, защото, ако е бил убит от тях, все някъде по него щеше да стърчи забит харпун или копие.
Капитанът подвикна заповедта си надолу към палубата и няколко минути по-късно лодката, отблъсната от борда и карана от четирима здравеняци, се понесе като стрела в посоката, указвана им непрекъснато от главната мачта с помощта на черния кош. Капитанът остана горе на голямата брамстенга, за да не изпусне повече из очи веднъж фиксираната точка и да наблюдава действията на лодката.
Измина може би около половин час, откакто моряците бяха започнали да гребат, насочвани от борда на кораба, без самите те да могат да забележат каквото и да било, когато най-сетне на застаналия отпред на носа на лодката харпунист му се стори, че точно пред него и ниско над водната повърхност различава някакъв тъмен предмет. Прибраният кош на борда също означаваше, че не са сбъркали вярната посока. Не измина много време и внезапно, полуизвърнат към хората си, сочейки с ръка напред харпунистът извика:
— Гребете, момчета, гребете… за бога, това е човек в лодка или на сал, или кой знае на какво… гребете, защото, както ми се струва, идваме тъкмо навреме!
А после с едно силно „Ехей!“ той се опита да получи някакъв отговор, обаче отсреща никой не се обади. Моряците тъй наблегнаха греблата, че те едва не се счупиха, а лекият плавателен съд запени водата с острия си нос, носейки се бързо към своята чудновата цел.
— Човек! Човек! — развикаха се вече и гребците в лодката, като любопитно заобръщаха глави към него.
— Damn my eyes, if that isn’t, Patrick2! — изръмжа кормчията, изправил се в лодката с кормилното гребло в ръка.
— Patrick, by God3 — възкликна и харпунистът, — ами къде ли са останалите?
Но всички други въпроси останаха недоизречени от новите възклицания на учудване, когато те се приближиха още повече и не само че действително разпознаха в корабокрушенеца младия ирландец Патрик, а и видяха, че той съвсем не беше коленичил върху някакъв сал или преобърната лодка, а върху мъртъв кашалот, потънал с товара си на една-две педи под водната повърхност. Около лявата му ръка бе навито късото въже на харпун, забит все още в сланината на кашалота. Единствено това го бе задържало върху хлъзгавата кожа на животното. С десницата си бе хванал дръжката на харпуна, чието въже е било прерязано, и я стискаше конвулсивно толкова здраво, че даже когато лодката долетя до него и всички ръце се протегнаха, за да му помогнат да слезе, той не искаше да я пусне.
2