Но бях запазила патентованото си саркастично.
— Само без снимки — изпъшках.
Не. Беше идентификационната ми карта, на която саморъчният ми подпис не изглеждаше подобрен.
ТОВА НЕ Е БИЛО ТОЛКОВА СКУЧНО — надрасках набързо.
Свих рамене и изчезнах.
НЕ Е БИЛО ТОЛКОВА ТЪПО.
Спокойно. Мога да живея с това.