Но всичко си идва съвсем точно на мястото, като си помислите. Няма истински доказателства, че трупът на Хитлер изобщо е бил намерен, а години наред са се ширели слухове, че е избягал.
А къде?
Е, то е съвсем очевидно, не е ли така? В бъдещето, ето къде. Сто години напред в бъдещето да слезе от леталото като нов месия в един свят под властта на райха.
Само дето такъв свят изобщо нямало да има.
Та какво ще кажете, ако — казвам само „ако“ — летящата му чиния се е повредила по пътя към бъдещето? И се е приземила аварийно в деветдесетте? И то не в Германия? В края на краищата светът се върти и ако въведените координати са били за Германия, а той се е приземил твърде рано, в крайна сметка вероятно по погрешка е попаднал в Англия. По-точно в Брентфорд.
Е, може да стане! Възможно е.
Така че близката (твърде близка) среща, която госпожица Търнтън е имала през 1955 г., може да е била с нацистки пилот на „флюгелрад“ и с инженер или пък с някой, дето по пътя си към бъдещето се е отбил да пита как е вашият фюрер. А Ръсел може наистина да е видял господин Хитлер тъкмо такъв, какъвто е бил през четирийсетте.
Нали ви казах, че е възможно.
Освен това ви казах и че ще се ритате сами по задниците, дето не сте видели нещо, което направо ще ви избоде очите.
Казах ви го!
7
Да го вземат мътните, Ръсел — рече Франк. — Миришеш на лай…
— Да — отвърна Ръсел. — Знам, повърнах.
Франк деликатно подуши въздуха.
— Бира — установи той. — Не, не, не ми подсказвай, сега ще я позная. Горчива бира. — Смрък, смрък, смрък. — От най-добрата. Горчива бира „Гарви“. „Ръцете на зидаря“. Прав ли съм или да?
— Прав си — жално призна Ръсел.
— От чипс често повръщам — Франк отмахна въображаемите прашинки от раменете на сакото си, — но от корнфлейкс — никога. Знам си повръщането. Веднъж Елизабет Тейлър ме наповръща целия, разправял ли съм ти?
— Аз пък си мислех, че Грета Гарбо те е наповръщала.
— Не, съвсем определено беше Елизабет Тейлър — тая изпиваше по сто кила!
Ръсел седна зад бюрото си и скри глава в ръце. После погледна Франк и се заля от смях.
— Сто кила? — възкликна той. — Елизабет Тейлър е пиела по сто кила?
— Не, прав си — рече Франк. — Грета Гарбо беше.
— Някой идвал ли е?
— Аз самият се върнах само преди пет минути. Не, никой не е идвал. Ала на бюрото са ти оставили бележка.
— Бележка? — Ръсел огледа празното си бюро. — Къде е?
— Изхвърлих я — обясни Франк.
— Защо?
— Защото аз получих съвсем същата.
— Но беше адресирана до мен?
— Да, ама беше същата.
— И какво пишеше в нея?
— В твоята или в моята?
— В моята.
— Същото като в моята.
— Какво пишеше в твоята тогава?
— Не е твоя работа, Ръсел.
Ръсел въздъхна.
— Къде е моята бележка?
— В моето кошче за боклук.
В този момент в офиса влезе Морган.
— Току-що намерих на пейката си една бележка — обяви той.
— Я дай да я видим — рече Франк.
— Не, не му я давай! — извика Ръсел.
— Защо? — попита Морган.
— Прочети я на глас — посъветва го Ръсел.
— До целия персонал — зачете Морган. — Както ви е добре известно, напоследък бизнесът запада до тревожни размери. До такива тревожни размери запада, че вече е достигнал състояние, в което бизнес изобщо няма. Подобно състояние на изобщо липсващ бизнес не е състояние, водещо бизнеса на добро по отношение на възможностите за печалба и разширението му. Подобно състояние на изобщо липсващ бизнес по-скоро е водещо до плъзгане по наклонената плоскост към банкрут и посещение на съдия-изпълнителя. Ето защо се поканвате да присъствате на събрание в моя офис в 3 часа следобед, за да обсъдим нещата. Това събрание ще се проведе в 3 часа следобед в моя офис и вие сте поканени да присъствате с цел да… — Морган млъкна.
— Да? — подкани Ръсел.
— Ами нататък все така си кара.
— Същото ли е, каквото сме получили и ние, Франк?
Франк вдигна рамене.
— Горе-долу.
— Всичките ще ни съкратят — въздъхна Морган.
— Не, не, не — заклати глава Франк. — Това е просто временен спад. В британската филмова индустрия се случват временни спадове. Нещата ще тръгнат. Спомням си как Ричард Атънбъро веднъж ми каза…