— Продължавай. — Ръсел допи чашата си и се протегна да му я напълнят наново. Боби Бой му сипа едно малко.
— Беше миналата сряда и аз не бях на работа — изкръшках. Всъщност ходих на прослушване — ама наистина ходих! Подбираха актьори за филм по трилърите на Ласло Уудбайн. "Смъртта носеше фланелка на „Моторхед“ по книгата „Смъртта носеше зелен смокинг“. Надявах се да получа ролята на третия заплашителен хулиган в сокака. Не можах да я докопам. Мнозина казаха, че не съм изглеждал достатъчно лукав. Както и да е, много закъснях и затова минах напряко през нивите, като проверявах бараките дали всичките са надлежно заключени.
Ръсел отново вдигна вежда.
— Излезе, че бяха. Когато съвсем изневиделица — вярно, беше толкова тъмно, че нищо се не видеше, доста късно беше през нощта — се разнесе тоя гръм и трясък до Бога. Все едно сдаващи двигатели. Реших, че сигурно е някой самолет, който ей сега ще се разбие. И си спомням, че ми мина през ум: „Добре, че съм им подръка, мога да им помогна.“
Ръсел си вдигна и другата вежда.
— Добре. Е, звукът не беше като от голям самолет. Малък самолет. Може би пренасяше наркотици или нещо от сорта. Но не беше самолет. Огледах се навсякъде — нищичко не видях. После от мрака, ама съвсем от нищото всъщност изскочи онова нещо в хангара. Флюгелрадът се материализира някъде на към двайсет стъпки пред мене и се заби право в земята. Да ти кажа, направо за една бройка не се насрах. И побягнах. Няма какво да те лъжа, че не съм. И ти на мое място щеше да побегнеш. Та потичах малко и по едно време си помислих: Розуел24. Аутопсии на извънземни. Права за заснемане на видео. Колко ли струва един труп на извънземен? И ти щеше същото да си помислиш.
Ръсел поклати глава.
— Не, нямаше да си помислиш същото. Обаче аз си го помислих, пропълзях обратно, скрих се и започнах да наблюдавам. И след малко люкът се отваря, стълбата се показва и ей ги на — излизат. Не извънземни, както очаквах, ами нацистки войници. Типове от SS с униформите му и всичко — слизат и почват да се оглеждат. И като че ли страшно се шашнаха. А после някой почна да кряска на немски, ама много се пенявеше. И аз си викам: тоя глас съм го чувал. И после…
— Излиза Адолф Хитлер — обади се Ръсел.
— Излиза Адолф Хит… Какво, какво?! Това пък откъде го знаеш?
— Нацелих ли го?
— Хммм… Е, той беше, Ръсел. Наистина беше той. Съвсем същият като на снимките.
— Вярвам ти — рече Ръсел.
— Мамка му! Ама той си беше. Та излиза той и слиза по стълбата, и врещи по тия типове от SS, а те продължават да изглеждат съвсем шашнати. И единият влиза вътре и изважда нещо като карта. И те почват да я разглеждат, и после всичките се изнасят с маршова стъпка. И аз ги гледам как се изнасят, и като вече едвам се виждаха в далечината, пропълзявам и хвърлям вътре едно око. Чакай само да видиш. Цялото е в стари радиолампи и шайби, в скали и лостове. Та значи, седя си вътре и се чудя какво да правя. Това нещо сякаш се е приземило аварийно и си викам: сега дали да не поизмъкна по нещичко оттук-оттам, та да не могат да го поправят, да се обадя във вестниците и да си спретна една сделка? Щото тъй де, това си е новина, нали така? Та почнах да бърникам и да се чудя кое точно да махна и като врътвам тая шайба, не щеш ли, стълбата се прибира, люкът се затваря с трясък и цялото това нещо почва да се тресе като смахнато. И пак ми се налага да си стискам червата.
Ръсел бе допил второто си крадено уиски и дрънна с чашата си по бюрото. Боби Бой му ливна трето с малката мярка.
— Та си викам: бягай навън, преди това шибано нещо да гръмне. Но после тракането спира, люкът пак се отваря и стълбата се спуска. Тичам аз навънка и тука вече почват смахнатите работи.
— О, тука ли почвали?
— Тука почват наистина смахнатите работи. Щото разбираш ли, вече не е нощ. Вътре във флюгелрада са минали само няколко минути, ама навънка е бял ден. И при това не е следващият ден. О, не. Поглеждам аз навън и всичко е съвсем различно. Флюгелрадът…
— Що все така му викаш?
— Защото е точно това. Намерих наръчника за управление, разни бележки и какво ли не още. В библиотеката намерих немски речник.
— Там не позволяват да се изнасят речници — те са в отдела за справки.
— Свих го — е, и какво? Но успях да си го преведа. Само че това беше по-нататък, чакай първо да ти кажа тогава какво се случи. Излизам аз, но вече изобщо не съм насред оня парцел. Тоест там съм. Там, където едно време е бил парцелът. А сега там има парк. Хубав парк, а навсякъде около него — спретнати нови къщурки. Обаче футуристични къщурки. Намирам се в бъдещето, Ръсел.
Ръсел направи физиономия, която казваше „да бе, да!“, без той всъщност да го каже.
24
Град в САЩ, за който се предполага, че през четирийсетте години там е катастрофирал извънземен кораб и са намерени тела на пришълци. Бел. прев.