— Отмъкнал си го.
— Случайно не съм го отмъкнал. Той ми е дружка и ми го даде.
— И натовари флюгелрада и го докара тук?
— Точно това направих.
— Е — рече Ръсел, — всъщност не зная какво да ти кажа.
— Би могъл да кажеш: „Какъв герой си ти, Боби Бой.“
— Бих могъл — рече Ръсел, — ама няма. И какво стана по-нататък — или това е краят?
— Не, не е съвсем краят. След като докарах тука стария флюгелрад, взех душ и се преобух в други панталони, се залових да бърникам апаратурата на „Киберзвезди“.
— Ъ-ъ, само да те питам нещо — прекъсна го Ръсел. — Докарал си флюгелрада тук. Но кой иначе е собственик на този хангар?
— Аз.
— Ти?!
— Татко ми го подари за осемнайстия рожден ден — щях да го правя мое собствено филмово студио.
— О, да, бе — рече Ръсел. — Татко ти е собственик на пивоварната, нали? Ама аз си мислех, че вие с него…
— Нещо сме се поспречкали. Да, той ме изключи от завещанието си и въобще. Не ми се говори за това.
— Извинявай, че го споменах. Давай нататък за апаратурата на „Киберзвезди“.
— Ами разопаковах я, сглобих я, включих я в контакта, прочетох инструкциите и после…
— И после?
— Открих, че проклетият програматор липсва. Няма го в кутията. И не мога да накарам това нещо да проработи.
— Гадост. След всичко, през което си минал — толкова нечестно и въобще.
— Хубаво го рече, Ръсел. Та си помислих: няма как иначе, ще трябва да скоча напред до 2045-а и да се сдобия с програматор.
— Значи тоя, дето е у мене, няма да ти трябва.
— О, ще ми трябва, защото флюгелрадът нещо вече не ще да работи. Според мен му е свършило горивото или каквото ще да е там. Довечера смятах пак да му се пробвам и не щеш ли, ти се появи.
— И ти се опита да ми сцепиш главата с тръба.
— Ама такова, можеше да бъдеш кой ли не, можеше да бъдеш…
— Можеше да бъда Хитлер или някой от хората му.
— Много си прав, дявол го взел. Но всичко завърши добре. Дай ми програматора, Ръсел, моля те — и Боби Бой протегна ръка.
Ръсел се изтегли от обхвата на ръката и се почеса по носа.
— Де да знам — рече бавно той.
— Как така де да знаеш? Разказах ти всичко както си беше и ти се съгласи да ми дадеш програматора. Какво толкова има да знаеш?
— Ами бая, както излиза. Като например обстоятелствата, при които аз стигнах дотук.
— Ти си поркан, Ръсел.
— Само мъничко, само мъничко. Но как аз се натъкнах на програматора — това вече беше много странно. Трябва да има причина за това, че ми го дадоха лично на мен. Аз съм замесен във всичко това или ще бъда замесен.
Боби Бой кимна с дългата си мършава глава.
— Виж какво, Ръсел, недей да ми го даваш.
— Какво? — възкликна Ръсел.
— Просто ми го дай назаем. Нека си остане твоя собственост, става ли? Твой си е — става ли? Но просто ми го дай назаем.
— Предполагам, че това не би могло да причини вреда — Ръсел затрака с чашата си и Боби Бой припряно я напълни. Чак догоре.
— Значи се разбрахме. Ще бъдем партньори, щом искаш. Като Мърчант и Айвъри или Метро, Голдуин и Майер, или ъ-ъ…
— Пърл и Дийн? — предположи Ръсел. — Ние пък можем да се кръстим „Ръсел и Боб“.
— Или „Боб и Ръсел“.
— На мен пък ми харесва „Ръсел и Боб“.
— Виж, Ръсел, всъщност няма значение, да му се не види. И за двама ни ще паднат милиони лири. Ще оформя договора.
— Аз ще оформя договора.
— И двамата ще оформим договора — заедно. А сега ако бъдеш така любезен да ми дадеш назаем твоя прогламатор, ще ти покажа нещо, което никога няма да забравиш.
Ръсел събори чашата със скоча, падна от стола и рече:
— Може ли първо да ти използвам тоалетната?
10
ПАРИТЕ — ТЕ ВЪРТЯТ СВЕТА, ПЪРВИ ДУБЪЛ
Със сигурност това беше нещо, което Ръсел никога не би могъл да забрави. И не само едно нещо, а цяла камара отделни неща. Боби Бой нагласи апаратурата на „Киберзвезди“, взе програматора и се заигра с него. Приличаше малко на ония неща с радиоконтрол, с джойстик и копчета, с които се управляваха ръцете и краката на холограмите, и с микрофон на гърлото, така че като говориш, казаното от тебе излиза от устата на холограмите с техния глас. Наистина беше невероятно. И холограмите бяха наистина невероятни. Изглеждаха толкова истински, мътните да ги вземат. Боби Бой бе инсталирал една видеокамера и те поред играха редом с най-големите звезди от златното време на Холивуд. Боби Бой излезе насреща на Силвестър Сталоун (в облика на Роки) и го нокаутира в един-единствен рунд. Ръсел танцува с Джинджър Роджърс. Изиграха откъси от какво ли не — от „Падението на дома Ъшър“ до „Звуците на музиката“. Песни от филмите и смях отекваха из целия Хангар 18, а във и от видеокамерата влизаха и излизаха касета след касета.