— Е, гледай да се наспиш. Много работиш.
— Да, мамо, благодаря ти. Лека нощ.
— Лека нощ.
— Типично — обади се гласът на сестра му от коридора.
Ръсел притисна сърцето си. Ама как тупкаше само! Беше сънувал кошмара на всички кошмари. Ужас не, ами ужас.
— Някой ми бърника в главата — смънка Ръсел. — Леле, ама колко страшно беше! — Той преметна крака през леглото. Още беше с обувките. Едната вонеше доста силно.
Пое си дълбоко дъх, после изрита оскърбителната обувка и я набута с пета под леглото.
Какъв беше целият този сън? Преобразяване? Господин Фъджпакър предната вечер все за преобразяване приказваше. Той и Боби Бой. Това ли беше преобразяването? Ами онзи, месинговият инструмент? Ами дето му извадиха гръбнака? Ръсел потръпна. Имаше нужда да пийне. Не, нямаше нужда да пийне. Последното нещо, от което имаше нужда, беше да пийне. Сега се чувстваше свирепо трезв и възнамеряваше да си остане такъв.
Стисна ръце. Все още си беше той. Не се намираше вътре в нещо друго.
— Стига вече — и Ръсел се изправи на крака. — Ще си изясня всичко това. И то веднага. Но не и с тая воня по мен.
Отиде в банята и взе душ. Съжаляваше, ако е попречил на майка си да заспи, но нямаше как. Върна се в спалнята си, избърса се и се преоблече с чисти дрехи — пуловер, джинси, чисти чорапи и маратонки. Извади от гардероба другото си промазано яке с бракониерски джобове (дето му беше официалното) и го облече. После се загледа в гардероба и потъна в мисли.
— Добре — рече той. — Няма начин.
Взе стол, постави го до гардероба и се качи отгоре му. Свали от гардероба кутия от обувки и я остави на леглото. Махна капака и отдолу се показа нещо, увито в напоен с масло парцал. Това нещо беше револвер от Втората световна война. Сгъна обратно парцала и се загледа в револвера.
Беше револверът на баща му. Беше му го подарил баща му за осемнайстия рожден ден. Ръсел бе погледнал пистолета и веднага се бе примолил да го отнесат в полицията и да го предадат. Но татко рече „не“.
— Дръж го отгоре на гардероба, така че никой да не го пипа. Някой ден може и да ти потрябва. Някой ден.
Ръсел взе пистолета и го задържа в ръце. Този ден, заключи той, бе онзи някой ден.
Измъкна се от къщи и тръгна по пътя. Вървеше бързо и репетираше под носа си приятелското „здрасти“, с което би поздравил всеки патрулен полицай, чийто път би могъл да пресече.
Слезе по „Хорсфъри лейн“ — подметките на маратонкките му не издаваха нито звук по калдъръма, мина по краткия път покрай преливника и Сайдър айлънд и влезе в паркинга на гърба на Хангар 18.
И там се спря като спънат. Тук все още имаше много коли: минито на Франк, „морганът“ на Морган, няколко четириколесни возила, които принадлежаха на купувачи на продукции. Но имаше и още едно превозно средство, което особено привличаше интереса на Ръсел. Стоеше там, насред паркинга, и изглеждаше съвсем не на място.
Превозното средство беше флюгелрадът.
От устните на Ръсел се откъсна тихо подсвирване. Ето ти на доказателство, ако изобщо му трябваше.
Стиснал в леко треперещата си длан пистолета, Ръсел се промъкна наблизо, като се спотайваше в тъмното — люкът беше отворен, стълбата — спусната. От кабината излизаше мека синя светлина. Ръсел изкачи едно-две стъпала и надникна вътре. Празна. Той се огледа, изтърча нагоре и хлътна вътре.
Не беше влизал досега във флюгелрад. Онази нощ, когато го бе видял за пръв път, той бе прекарал цялото време в игри с машината за киберзвезди. Но беше също както го бе казал Боби Бой: старомодно, само шайби, циферблати и големи стъклени радиолампи. Малко мязаше на кръстоска между вътрешността на танк от Втората световна и подводницата на капитан Немо „Наутилус“. И този апарат можеше да пътува във времето? Ръсел се огледа. Боби Бой бе споменал разхлабена лампа или нещо подобно. Забеляза една голяма, която като че ли подхождаше. Голяма и достатъчно подходяща на вид за важна част при работата на флюгелрада.
Ръсел я отвинти внимателно и я пъхна в джоба си.
— Върни я обратно — обади се глас с немски акцент.
Ръсел се извърна в миг. В рамката на отворения люк бе застанал единият от високите млади SS-типове. Беше насочил към него пистолет.
Ръсел насочи към него своя.
— Хвърли оръжието — нареди германецът.
— Хвърли твойто — отвърна му Ръсел.
— Но аз те помолих пръв.
— Нищо, хвърляй твойто.
— Ще те застрелям — закани се германецът.
Ръсел се вкопчи в якето си, притиснал към гърдите си голямата стъклена лампа.
— И ще я строшиш на парченца. А това никак няма да се хареса на твоя фюрер.
— На моя фюрер?
— Чуй ме — заобяснява Ръсел. — На ваша страна съм. Господин Фъджпакър ме изпрати да проверя дали всичко е наред.