— А — рече немецът.
— Хайл Хитлер — Ръсел вдигна свободната си ръка в нацистки поздрав.
— Хайл Хитлер — германецът също вдигна ръка. Обаче онази с пистолета. Ръсел го фрасна със всичка сила в лицето.
Германецът падна назад от стълбата и се тресна о земята с ужасен трясък, придружен с хрущене на кокали.
— Леле-мале — Ръсел се спусна по стълбата да помогне на безчувственото тяло. — Добре ли си? — попита той и продължи: — Какво говоря?! Да ти го начукам! — и с тези думи тръгна с маршова стъпка през паркинга към Хангар 18.
Отвътре се носеха весели звуци. Тържеството далеч не вървеше към края си. Ръсел се промъкна до голямата плъзгаща се врата и отвори малката, дето беше на панти.
Вътре се вихреше страшен купон. Ръсел се огледа предпазливо. Морган беше там и Боби Бой беше там, и Франк, и Джули също. И мнозина други, които бе видял по-рано. Но на бала на Фъджпакър бяха пристигнали и неколцина окъснели гости. Там беше старият Чарлтън Хестън с тогата. И Дейвид Нивън, черно-бял. И онези от „Героите на лодката“, включително и великият Дейвид Лодж. Но окъснелите гости не танцуваха, само си стояха един вид.
Ръсел кимна. Ставаше все по-добре и по-добре. Та значи къде беше господин Фъджпакър?
Той присви очи и се загледа към офиса, отвъд танцуващите пияници и стърчащите киберзвезди. Може би там вътре?
Ръсел се промъкна в хангара и затвори вратата след себе си. Без да отлепя гръб от стената и като внимаваше да се спотайва в сенките, той запристъпва към офиса. Никой не гледаше в неговата посока — прекалено весело им беше. Боби Бой държеше програматора и да — в средата на танцуващите Мерилин Монро си сваляше роклята.
Ръсел стигна до офиса, без да го забележат. Приклекна до прозорчето в преградата, а после изпружи врат и надникна.
И веднага се сниши пак.
— Пак тоя — прошепна Ръсел.
Да, той беше — седнал от другата страна на бюрото срещу господин Фъджпакър на един от ония неописуеми столове и стиснал в пухкавата си ръчица чаша „Глен Боулскин“ — самата зла гад.
Господин Адолф Хитлер — той си беше.
И изглеждаше в най-добро здраве.
Ръсел трепна (кой ли не би трепнал?). Какво ще е най-добре да направи? Да се измъкне и да се обади в полицията?
— Ало, да, притиснал съм Адолф Хитлер в ъгъла в един стар хангар на брентфордското пристанище, машината му на времето също е при мен. Може ли да пратите двама-трима полицаи? Благодаря. — Ръсел претегли всички „за“ и „против“. Всичко беше против, заключи той. Трябваше да се справи сам. Да влезе вътре като герой и да направи каквото трябва.
Вижте сега, Ръсел, както и всички здравомислещи индивиди, беше страхотен фен на научнофантастичните филми. И като такъв естествено имаше и една конкретна реплика, която винаги му се бе искало да изкрещи на някого.
Не, това не беше „ще се върна“.
И така, след като си пое много дълбоко дъх, той ритна вратата на офиса и стисна с двете си ръце пистолета, прицелен в лицето на фюрера, я изкрещя:
— Миви или жъртви, идвате с мен. Такова де…
— Какво е това? — Хитлер говореше с тежък кокни-акцент. — К’во прави тоя янки36 тука?
— Не съм янки. — Ръсел стискаше пистолета доколкото можеше уверено. — Живи или мъртви, идвате с мен.
— Я не се прави на идиот — господин Фъджпакър размята крехки ръце. — Веднага ще накарам да махнат този простак, майн фюрер. Ръсел, веднага пусни пистолета играчка.
— Не е играчка. — Ръсел натисна спусъка и един изстрел раздели косата на фюрера на път.
— О, Божичко! — Ръсел зяпна пистолета, после фюрера. — Много съжалявам. Махнал съм предпазителя. Добре ли сте?
— Тъп руски37! — фюрерът се хвана за главата.
— Ще повикам лекар — предложи Ръсел. — Не, какви ги говоря пак? Да ви го начукам. Горе ръцете, това е граждански арест.
— Ръсел! — рече сухо господин Фъджпакър. — Погледни зад себе си.
— Да не мислиш, че ще се хвана на тоя стар номер? — Ръсел хвърли бърз поглед през рамо и изохка: — Леле-мале.
Звукът от изстрела, кажи-речи, сложи край на купона. Изключиха уредбата. Сега много очи бяха обърнати към него. Израженията на много лица бяха гневни.
— Имам пистолет — Ръсел го размаха към тях. — Вероятно сте се сетили, като го чухте, и въобще. Но не ме е страх да го използвам. Току-що го използвах, нали? И пак ще го използвам и още как.
На тълпата това като че ли не й направи никакво впечатление. Невпечатлена, ала кисела, както изглеждат тълпите, когато са съставени от хора, които имат твърде много пиене и изведнъж им досажда някакъв тъпак, дето иска да развали купона.