— Съжалявам, че ви стреснах, сър. Но ето там има двама джентълмени, макар и да се колебая да използвам думата „джентълмени“ — двама души, които споменаха, че може да се отбиете и ако се отбиете, да ви насоча към тях.
Ръсел извърна очи към двамата души и го обзеха тревожни мисли. Тайна полиция? Ченгета във времето? А може би терминатори…
— Няма от какво да се боите — обади се барманът. — Съвсем безобидни са. Не можеш ги помръдна, но са безобидни.
Ръсел огледа двамата души. Двама младежи, които лочеха бира на масата до прозореца. В лицето на единия имаше нещо ирландско. В това на другия — не. Трудно е да се каже обаче на кого.
Онзи, дето нямаше, му помаха с пръст да се приближи.
— Ти какво ще кажеш? — попита Ръсел Джули.
— Ще кажа, че според мен ти трябва да вземаш решенията.
— Точно така.
Приближиха се до двамата души и щом се приближиха, те станаха и дръпнаха столовете си назад. И протегнаха ръце да се здрависват.
— Добър ден — рече онзи с ирландското в лицето. — Казвам се Джон Омали, а това е моят приятел и другар Джеймс „Следващото пиене от мен“ Пули.
— Следващото пиене от мен? — попита Пули.
— Много мило от твоя страна, Джим.
— Омали? Пули? — Ръсел изгледа първо единия, после другия и после обратно, докато вървяха ръкостисканията. Джон стисна ръката на Ръсел, а Джим стисна ръката на Джули, после Джим стисна ръката на Джон, а Джули — на Ръсел, а дъртият симпатяга, който точно тогава минаваше покрай тях, да не изтърве нещо, стисна ръцете на всички поред и пак се почна.
Докато траеше всичкото това, устата на Ръсел се отваряше и затваряше и от нея постоянно излизаха фрази от рода на: „Ама вие сте ония“ и „Вие сте ония двамата“, и „Пули и Омали, ама това сте вие“.
— Сядай, сядай — Джон Омали дръпна един стол и го предложи на Джули, като междувременно отново й стисна ръката.
— Сядай и ти — рече Джим на Ръсел. — И аз бих ти предложил стол, ама нали виждаш…
Ръсел се облещи срещу Пули, който в момента сам се здрависваше със себе си.
— Престани, Джим — обади се Джон. — Невъзможно е.
— Извинявайте — и Пули седна.
И когато всички седнаха, барманът дойде и постави на масата чиния сандвичи със шунка.
— Наздраве, Невил — рече Омали.
— Невил? — Ръсел погледна човека с папионката. — Невил, почасовият барман?
Невил намигна със здравото си око и се върна на бара.
— Объркан съм — обади се Ръсел. — Много съм объркан.
Омали се ухили.
— И имаш пълното право да бъдеш. Но кажете, сър, дали това е вашата бира, преди да си разкриете картите, или тази след?
— Според мен не му помогна особено — подметна Пули.
— Озаптихте ли злодея? — попита Омали. — Или тепърва ще го озаптявате?
— Тепърва ще го озаптявам — отвърна Ръсел. — Но какво правите тук вие двамата? Как така…? Искам да кажа, вие сте истински и това място… нищо не разбирам.
Джим вдигна халба.
— По обяд по принцип си пийваме по бира-две — обясни той.
— Нямах това предвид.
Омали отпи от бирата си и докосна устни със свит показалец.
— Според мен, Джим, човекът пита какво правим тук.
— И аз често съм си задавал този въпрос — отвърна Джим. — Но рядко получавам смислени отговори.
— Позволете да обясня — обади се Джон Омали. — Поправете ме, ако греша, но последното, което някой е чул за нас, е, че сме се разпаднали на атоми и сме били всмукани в космоса. И всичкото това на Бъдни вечер незнайно коя година.
Ръсел кимна.
— „Бог помози, весели ми господа, и лека нощ“38.
Ръсел отново кимна.
— Бум-тряс и вжжжжт. Лек шок за всички засегнати.
— Питах и какво е станало по-нататък — обади се Ръсел. — Но Морган ми рече, че нищо.
— Е, какво друго да каже той, а?
— Точно така каза — потвърди Ръсел. — Бях там.
Омали с поредната глътка пресуши халбата си до дъно. После я подаде на господин Джеймс „Следващото пиене от мен“ Пули.
— Ще се изненадаш ли, ако разбереш — попита Омали, — че всичко това е било част от пъклен замисъл, рожба на ума на звяр с червено лице на насекомо?
— Вероятно не — отвърна Ръсел.
— Чутото ме обнадеждава. Нали разбираш, ние с Джим в минал епизод бяхме призовани да пазим Брентфорд от всякакви зверщини. При всеки такъв случай ние се размърдваме, макар че Джим вечно вдига пара, но си вършим работата. Ако следваха естествения ход на нещата, сега щяхме да се занимаваме точно с това. Но твоят човек с насекомоподобното лице не е част от естествения ход на нещата и не играе по правилата. И просто ни извади от картинката.
— Не е могъл да извади от картинката цял Брентфорд обаче — Джим пъхна празната халба на Омали под масата и отпи от своята. — Когато ужасът си разиграва коня в Брентфорд, все се намира някой да му го спъне.