Нострадамус ми изяде хамстера

— А котелът?

— Котелът — това е светът.

— Ами зеленчуците и тъй нататък?

— Обществото — обясни Ръсел.

— Звучи ми доста правдоподобно.

— Нали разбираш, камъкът сам по себе си не е можел да направи супата, но без него супата никога нямаше да бъде сготвена.

— Пък аз си мислех, че супата я е сготвил готвачът.

— Готвачът е един от аспектите на обществото. Той символизира алчността и пълната наивност на обществото.

— А пътникът?

— Пътникът е времето.

— Пътник във времето — значи пътникът си ти.

— Не, аз определено съм камъкът.

— Ами врящата вода?

— Промяната — отвърна Ръсел. — Водата символизира промяната, защото може да преминава в пара и в лед.

— Водата е символ на постоянството — възрази Джули. — Можеш да измениш формата й, но не и да се отървеш от нея. Значи може би водата символизира обществото.

— Обществото е сумата от съставляващите го части — рече Ръсел. — Супата е обществото.

— Нали каза, че зеленчуците били обществото.

— Значи може и двете да са обществото — супата и зеленчуците.

— Те са аспекти.

— Нали каза, че готвачът бил аспект?

— Той е.

— Но нали той вари супата, значи не може той да е и обществото.

— Може би е замъкът — рече Ръсел.

— Как така може би? Мислех, че си разбрал!

— Разбрал съм го.

— Пустошта какво е тогава?

— Времето — рече Ръсел.

— Нали каза, че пътникът бил времето.

— Пътникът идва от пустошта. Пустошта е аспект на времето. Нали разбираш, то е безкрайно като безкрайна пустош.

— Камъкът идва от пустошта. Значи камъкът трябва да е аспект на аспекта на времето.

— Така да се каже.

— Егати огромните глупости.

— Не са глупости.

— Какво е кухнята тогава?

— Престани — сопна й се Ръсел. — Заболя ме главата.

Вече бяха стигнали до Мемориалния търговски център „Шаубергер“.

— Така — рече Ръсел. — Значи ето какъв е планът.

— Ти имаш план?

— Разбира се. Сега ето какво искам от тебе: влизаш в някой магазин за подаръци и купуваш кутия, в която ще сложим програматора. Написваш и бележка, с която ми съобщаваш да отнеса програматора в Хангар 18. О, аз ще съм в „Ръцете на зидаря“ и ще ям баят сандвич с шунка, когато прочета бележката, тъй че спомени и това — спомням си как се шокирах.

— А докато малката женичка си гледа задълженията, какво ще прави нейният голям и храбър мъж?

— Няма нужда да говориш така — възмути се Ръсел. — Трябва да се добера до начин да се върнем във времето. Ще се видим след час пред магазина за електроуреди.

— О, значи ще се оправиш с всичко за един час?

— Силно се съмнявам, но ако ще и месец да ми е нужен, аз ще се оправя. А после ще наглася приспособлението за пътуване във времето един час по-късно отсега и ще се видим пред магазина за електроуреди.

— Много умно измислено, Ръсел.

— Благодаря ти. Целувка полага ли ми се?

— След час ще ти дам.

Джули му се усмихна с прекрасната си усмивка, обърна се и влезе в магазина.

Ръсел я гледа, докато изчезна от погледа му, и се върна в „Летящият лебед“.

Пули и Омали седяха на масата до прозореца, всеки с халба в ръка. На масата имаше и трета бира, току-що налята.

Ръсел седна, вдигна халбата към устните си и каза:

— Наздраве.

— Наздраве — съгласиха се Пули и Омали.

Ръсел пресуши съвършената халба наполовина и я остави на масата.

— Знаели сте, че ще се върна — рече той.

— Надявахме се — отвърна му Омали.

— Значи знаете, че съм схванал.

— За метафората ли?

Ръсел кимна.

— Джули е пътникът, а пък аз — готвачът. Тя работи за тях, нали? За лошите. Прецакаха ме.

— Много добре — рече Омали, — ама как се сети?

— Тя е прекалено подходяща за ролята. Заподозрях го още в мига, когато пое управлението на флюгелрада. После ми пробута оная сложна история и се разколебах. Но тя знаеше твърде много. В старанието си да докаже, че е на моя страна, тя ми издаде твърде много неща. А и не се изненада наистина, когато видяхме Боби Бой в търговския център, нито пък когато ви видя. А единственото, което тя трябва да знае, не иска да ми го каже — как свършва филмът. Но онова, което ме убеди окончателно, беше, когато й обясних как да купи кутия, в която да сложи програматора и да напише бележката. Дори не трепна при тази мисъл, нито пък се опита да ме разубеди — тъкмо това е възнамерявала, тъкмо затова е приземила апарата точно в този миг. За да мога да взема забравения от Боби Бой програматор.

— Наистина си схванал всичко — Омали вдигна чашата си за поздрав. — Има ли още?