Ръсел всъщност нямаше как да не се впечатли. Ей това беше номер! Вероятно наистина са се тълпели да го гледат. Направо си представяше ония типове, дето са като трейнспотърите — как си съперничат кой най-много финали ще гледа. Ами че то вероятно имаше и Общество на почитателите на „Нострадамус ми изяде хамстера“41.
— Според вас някой гледал ли е всичките финали? — попита Ръсел.
— Кой може да каже, сър? Това е част от мита, нали така?
— Е, благодаря ви, че ми го показахте. Голямо преживяване си беше.
— Сър, ще вземе ли копие?
— Не, мисля, че не. Но я ми кажете: доколкото вие знаете, филмът винаги ли завършва щастливо?
— Разбира се, сър, разбира се.
Като чу това, Ръсел поне се успокои.
— Направо камък ми падна от сърцето.
— О, да — продължи управителят. — Краят е винаги щастлив. Дори и когато героят Ръсел среща страшна смърт.
Ръсел изстена.
— О, да, сър — има една версия, в която го изнасилват групово в рокерска кръчма, и друга, в която го застрелват с миникартечница „Дженерал електрик“, и онази, в която го гепва канибалска секта, и — о, любимата ми — невероятният епизод на забавен кадър, където избягалият психопат грабва лозарската ножица и я забива право в…
21
ПЪРВИЧНА НАСТИНКА
Ръсел излезе от магазина, а после и от търговския център. Тръгна бавно обратно по някоята си там щрасе, забил брадичка в гърди и набутал дълбоко ръце в джобовете на панталоните си.
Беше зле, зле беше Ръсел, днес никак не му беше ден. Разбираше от дни. Защото не всеки ден ще те погне виеща тълпа, ще избягаш с машина на времето, докато правиш секс с красива жена, ще убиеш Адолф Хитлер и все ще ти е останала инерция да прецакаш и бъдещето на човечеството.
И при това беше още много рано. Едва пет часът следобед. Ръсел тътреше подметки по тротоара. Какво да прави сега? Трябваше да се върне и да се опита да подреди нещата. Но нещата бяха доста сложнички. Ако коланът на времето можеше само да те връща назад, не можеше да се върне прекалено далеч. Със сигурност не и по-далеч от момента, когато двамата с Джули избягаха с флюгелрада, когато той избяга. Ако се върнеше още по-назад, той вече щеше да съществува. Другият Ръсел, „тогавашният той“, който не знаеше онова, което той знаеше сега. Така да се каже.
— Аз съм в състояние на стрес — произнесе Ръсел на глас и стресна един минувач. — Наистина си мислех, че мога да спечеля. Но сега не съм много сигурен. Няма значение какво правя — те винаги ме изпреварват с една крачка. Ако само имаше някакъв начин! Някакъв начин.
Ръсел спря на място и избухна в смях. Пак ли тия истерии? Не и този път. Разрешение имаше. Планът беше дързък и съществуваше риск от провал. Голям риск. Всъщност най-големият риск, който можеше да съществува. Рискуваше живота си. Всичко. Но това беше риск, който той бе готов да поеме. Защото ако имаше човек, способен да докара докрай цялата работа, това беше той, Ръсел.
Пое си много дълбок дъх.
— Добре. Този път ще стане.
Господин Ерик Нелус42 представляваше висока, внушителна фигура. Макар и вече да се бе запътил към гробищата и да имаше дълга побеляла брада, той все още беше сила, с която си длъжен да се съобразяваш. Основна сила, защото без съмнение беше най-могъщият и влиятелен филмов продуцент и разпространител в западния свят. В дългата си кариера бе сключил много сделки и бе инвестирал много милиони, но днес, днешният ден щеше да бъде коронният ден в бляскавата му кариера.
Защото днес той имаше среща с някой си господин Ърнест Фъджпакър и неговите съдружници, за да сложат последния печат върху една сделка за филм, какъвто досега светът не беше виждал.
Господин Нелус стоеше с ръце, сключени зад гърба, и гледаше през прозореца на заседателната зала във високата като кула сграда на корпорацията си в Докландс.
Долу — жуженето на лондонското улично движение, горе — ясно синьо небе.
Господин Нелус се прокашля и притисна ръка към гърдите си. Никак не беше добре, не беше добре със сърцето — годините на постоянен стрес бяха взели своята дан. Но днес… Днес щеше да бъде неговият ден.
Интеркомът на дългата черна заседателна маса избръмча, господин Нелус се приближи и седна в голямото си червено кожено председателско кресло.