— Защо „вместо“? — обиди се Лас. — Съвместно с това! Помисли си, как с минимално магическо въздействие да накараш хората първо да говорят истината, а после напълно да забравят за разпита? Представих се за социолог, който с разрешение на началството провежда анкета. Питах за всякакви странности, които са забелязали, как са прекарали тази сутрин… общо взето, както си трябва. Всичко това под действието на „Платон“. А накрая задавах въпроса за бъркането в носа. Нали си наясно, че човек, който си е признал, макар и в анонимна анкета, че когато е сам, си чопли носа, ще се постарае колкото се може по-бързо да забрави цялата тази история. Хем е полезно за делото, хем получих отговор на въпроса си.
— За какво ти е този отговор? — попитах аз. — Хората, останали насаме, често извършват… е… не най-красивите постъпки. Да си чоплиш с пръст носа е, общо взето, дреболия.
— Разбира се — съгласи се Лас. — Та точно това е показателно! Мнозинството от хората ще отстоява с нокти и зъби такава глупава лъжа. Ще отрекат не това, че се заглеждат в недозрелите нимфетки, че не си плащат данъците или злепоставят колегите си, а нещо банално, което не вреди на никого и е смешно — бъркането с пръст в носа! Това говори много за хората.
— Следващия път ги попитай за бъркането с пръсти на друго място — отвърнах мрачно аз. — Какво научи по случая?
Лас сви рамене.
— Самолетът е бил наред. Проверили са го както трябва, никакви забележки… между другото, ти знаеше ли, че самолетите могат да бъдат допускани до полет, ако част от апаратурата им е неизправна? Във всеки случай към този не е имало никакви забележки. И самолетът е новичък, произведен преди три години, не някаква вехтория, закърпена от китайците.
— Тоест не би трябвало да падне? — уточних аз.
— Всичко е в Божиите ръце — сви рамене Лас и блесна с познаването на Библията — „Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на нашия Отец!“ Още по-малко пък — самолет. Е… не е и паднал.
— Но нали момчето пророкува… — казах аз. — И вероятностните линии сочеха неминуема катастрофа… Добре. Самолетът е бил изправен, екипажът — опитен. Поне някакви странности имаше ли?
— Относно самолета — или изобщо? — уточни Лас.
— Изобщо.
— Ами… един тукашен полицай сутринта се наакал.
— Какво?
— Не успял да се добере до тоалетната. Изпуснал се в гащите. В помещението на дежурните са му намерили стара униформа. Измил се на душовете.
— Лас, защо те привличат все такива бруталности? — възмутих се аз. — Дори и наистина някой служител на МВР да е имал пристъп на дизентерия, това не значи, че трябва да се обсъжда… още по-малко пък — с ирония. Та ти си Светъл! Светъл Различен!
— Та аз съчувствам и на двамата полицаи — подхвърли небрежно Лас.
Сърцето ми се сви.
— На двамата? Да не са яли пирожки с месо в тукашното кафе?
— Не, при втория всичко с храносмилането е наред — успокои ме Лас. — Вторият се е побъркал.
Зачаках. Беше ясно, че Лас очаква уточняващи въпроси, и че напълно съзнателно излага информацията дозирано — за по-голям драматизъм.
— Не ти ли е интересно? — попита Лас.
— Докладвай по установения ред — помолих аз.
Лес въздъхна и се почеса по тила.
— Общо взето, нищо особено. Но някак си излиза извън рамките на рутината на всекидневния живот. Сутринта, някъде горе-долу по времето, по което си си тръгнал от летището, се е случила неприятност с наряда на патрулно-постовата служба. Единият полицай, Дмитрий Пастухов, тръгнал към тоалетната, но не успял да се добере дотам навреме. А вторият… вторият малко по-късно влязъл в помещението на дежурните, сложил на масата кобура си, документите, радиостанцията. Казал, че е изгубил интерес към работата в органите за опазване на обществения ред и си тръгнал. Началниците му засега дори не са съобщавали някъде. Надяват се, че ще размисли и ще се върне.
— Да тръгваме — казах аз.
— При кого първо?
— При онзи, дето не е успял да се добере до тоалетната.
— А при него няма нужда да ходим. Нали ти казах — измил се, преоблякъл се и се върнал на работното си място.
От пръв поглед по нищо не си личеше, че тази сутрин полицай Дмитрий Пастухов е попаднал в толкова деликатна, и, откровено казано, срамна ситуация. Само дето униформените му панталони при внимателно вглеждане изглеждаха възголеми, а и цветът им леко се различаваше от този на куртката.