— Всички пророчества ли трябва да прозвучат?
— Но убийствата…
— Това го казва сътрудник на Нощния патрул, лично убиващ Тъмни Различни? — попита Тигъра.
— Искаш да кажеш, че ти си Доброто?
— Аз не съм Добро. Не съм Зло. Аз съм Сумракът. Аз искам да живея, а моят живот — това са хората. Всичко, което е от полза за човечеството, е полезно и за мен. Всичко, което му вреди, вреди и на мен.
Погледнах в къщурката и видях на прозореца три лица. Арина, Надя и Кеша. Надя и Арина гледаха напрегнато. Кеша пиеше мляко.
— Но пророчествата често носят зло. А ти им позволяваш да прозвучат и ги изпълняваш.
— Аз? — В гласа на Тигъра имаше изненада. — Пророчеството е пукнат цирей. Касандра не е виновна за падането на Троя. Нито пък аз. Волята на човечеството, неговите стремежи и очаквания — те си пробиват пък към света чрез пророците. И ако са си пробили път, се изпълняват. Аз мога да ги ускоря… или да ги забавя… Понякога. Но нищо повече.
— А онова пророчество, което плаши Арина? — попитах аз. — Което тя се е опитала да отмени, а в крайна сметка… е отложила? Или то вече се е извършило?
Тигъра сви рамене:
— Отново, защо ти е отговорът ми? Мога да кажа това, което ще те успокои. Но откъде ще знаеш дали е истина?
— Все пак кажи — настоях аз.
— Не разрушавам царства и не разгарям войни — каза тихо Тигъра. — Видях падането на Киш и дългата смърт на Урук, гибелта на Асирия и разрушаването на Вавилон. Виждал съм как се разрушават велики империи и угасват мънички държави. Виждал съм армии, които преминават в нескончаем поток за три дни и три нощи, виждал съм разграбването на градове и избиването на пленници. Народите се разтварят един в друг, сменят имената и езиците си. Виждал съм зло, от което израства добро, и добро, смъртоносно и безмилостно. Но всичко това не е заради мен. И дори не е заради вас, Различните, смятащи се за пастири на човечеството. Всичко е заради хората. Всичко е заради тяхната любов и омраза, смелост и страхливост. Теб, както и Арина, те интересува съдбата на твоя народ и твоята страна? Нямам какво да отговоря. Както нямах какво да отговоря на Венян. Както нямах какво да отговоря на Еразъм. Само хората, в крайна сметка, решават дали да живеят, или да умрат. Аз съм палач. Но не съм съдия. Великата радост ме устройва също така, както и великата печал. Но и радостта, и тъгата хората си я избират сами.
— Така че какво да направя аз? — попитах.
Този път Тигъра мълча дълго. После каза:
— Искам да живея. Ако вие съобщите пророчеството на хората… значи то ще се изпълни. Значи на хората повече не им е нужно вълшебство. Не са нужни такива, които не са като другите. Които жадуват странното. Които теглят човечеството и го побутват. Тогава аз ще загина. И ако се сражавам с дъщеря ти, също може да загина.
Той замълча, но все пак добави:
— Но в този случай имам шанс. Тя е дете и може да не се справи.
— А има ли друг изход? — попитах аз. — Такъв, че да не умираш ти и да не умираме ние… всички?
Тигъра сви рамене. И отвърна:
— Ето че ти сам разбра всичко. В твоя въпрос го имаше и отговорът.
Кимнах.
— Обидно.
Известно време седяхме мълчаливо. Изпуших втора цигара, после трета. Вече съвсем се стъмни. В гората се стъмва бързо, в гората няма Сумрак. В прозорчето замъждука треперещият пламък на свещ.
— Извинявай… — неочаквано каза Тигъра.
— Стига сте ми се извинявали всичките! — извиках аз, скачайки на крака. — Писна ми!
— Трябва да решиш нещо, Антоне — каза кротко Тигъра.
— Дай ми пет минути — казах аз.
— Десет — кимна Тигъра, продължавайки да пуши. Огънчето ту се разгаряше, ту угасваше в здрача, докато вървях към къщичката.
Децата, притихнали и напрегнати, седяха около масата, на която горяха две свещи. Арина продължаваше да стои на прозореца, гледайки Тигъра.
— Реши ли? — попита тя, без да се обръща.
— Надя… — Аз погледнах дъщеря си. Лицето й едва се виждаше в пламъка на свещта. — Ще направиш ли каквото те помоля?
— Какво? — попита тя напрегнато.
— Имаме само два изхода — казах аз, гледайки я. Добре поне, че успях да я видя пораснала… макар и насън.
Сън, който не трябва да се сбъдва.
— Винаги има три — каза Надя упорито. — Във всички приказки винаги има три пътя.