Арина кимна вяло. Тя даже не беше уплашена… в края на краищата и без това беше вървяла към смъртта си. Беше замислена. Сякаш постъпката ми я е поразила.
Налапах и двете цигари, запалих ги и подадох едната на Арина. Тя ме погледна учудено.
— Видях го в някакъв стар американски филм — поясних аз. — Винаги съм искал да го направя.
— Петър, проклетият модернизатор, докара в Русия тази гадост, молех го аз да не го прави… — промърмори Арина.
— Не лъжи, когато си се родила, Петър Първи вече е бил умрял.
— Свиквай, сега няма да има какво друго да правим, освен да се измъчваме с приказки — защити се Арина. — Макар че, разбира се, ще има и други развлечения. Сам разбираш — вечност…
Извадих цигарата от устата си и я загасих на пода, гледайки над Арина — към разтварящата се стена на непроницаемия „Саркофаг“.
Тигъра стоеше в отвора, зад който кипеше сива мъгла. Даже ми се стори, че виждам онези „мехурчета“, за които говореше Надя.
— Впечатляващо — каза Тигъра, влизайки в „Саркофага“. — Знаеш ли, че за цялата история на Инквизицията това заклинание се е използвало само три пъти?
Поклатих глава. Арина вече беше на крака — и, изглежда, се канеше да се сражава.
— По принцип, това е напълно убедително — продължи Тигъра, бавно приближавайки се към мен. Не обръщаше внимание на Арина. — Но не ти ли хрумна, че дъщеря ти може да си направи неочакван извод?
— Какъв? — попитах аз.
Ръката на Тигъра ме хвана за яката и без никакви усилия ме повдигна нагоре.
— Например такъв, че ако Сумракът умре, любимият й татко ще се върне от „Саркофага“?
— А така ли е? — изхриптях аз, хващайки се за гърлото и опитвайки се да разхлабя яката.
— Не! Но нима тя ще ми повярва?
В следващия миг Тигъра пристъпи напред — и ние преминахме през стената.
Викът на Арина се прекъсна зад гърба ми като отсечен.
Отново стояхме в къщурката, изгубена сред горите на Подмосковието.
— Тате! — извика Надя, хвърляйки се към мен. Тигъра пусна яката ми и отстъпи на няколко крачки. Прегърнах дъщеря си и го погледнах. Тигъра наблюдаваше мрачно застаналия до него Кеша. Момчето сякаш се беше вцепенило.
— Дори не си го помисляй! — казах аз.
— А какви са ми гаранциите? — попита тихо той.
— Никакви. Ние цял живот минаваме без тях, ще трябва и ти да се научиш.
Тигъра пронизваше Кеша с поглед. После попита:
— Момче пророк… Заради собствената ми безопасност съм длъжен да те убия…
— А аз не искам! — възкликна уплашеният Кеша и започна тромаво да отстъпва към мен.
— Добре. Така и ще запишем. Инокентий Толков отказва — изрече Тигъра. И изчезна.
Останахме тримата.
— Той наистина ли си тръгна? — попита Надя. — Как мислиш, татко?
— Мисля… — Потърках гърлото си и се закашлях. Тигъра едва не ме беше удушил, докато ме измъкваше от „Саркофага“… Не си знае силите… — Мисля, че същество, което има чувство за хумор, не може да е съвсем лошо…
Надя изхлипа и ме прегърна още по-силно. Кеша запристъпва от крак на крак, после се приближи и неловко се намърда от другата страна.
— Край, всичко е наред — казах аз. — Вече всичко свърши.
— А къде е Арина? — попита Надя тихо.
— В „Саркофага на времето“.
— Това завинаги ли значи?
— Това значи, че още никой никога не е попадал в „Саркофага“, от който не може да се излезе, с Минойска сфера, която отваря портали навсякъде. Не знам, Надя. Навярно и Тигъра не знае това.
И самият аз не знаех от кое има повече в думите ми — опит да утеша дъщеря ми или истина.
Още по-малко знаех дали искам старата вещица да успее да извърши немислимо бягство от затвора. Според мен щеше да е по-добре тя да си остане там до края на времето.
— Да опитам ли да отворя портал? — попита Надя. — Сумракът се успокоява…
— След десет минути и трийсет секунди Великите Хесер и Завулон ще отворят портал към вас… — внезапно изрече Кеша. Гласът му се беше променил. Както често се случва с младите пророци, той беше започнал да прорицава от страх. — Следващата седмица ще давате обяснения пред Трибунала на Инквизицията в Прага…
— За това и сам се досетих… — прошепнах аз, гледайки разрошеното теме на Кеша.
— Вие сте Антон Городецки — продължи момчето. — Вие сте Светъл Различен. Вие сте бащата на Надка. Вие… Вие всички нас… Вие всички нас…