Уроците са ми били от полза. Държах се като идеален Висш Различен.
И заради това се чувствах отвратително.
— Антоне!
Обърнах се и видях Семьон, който бързаше да ме догони. Той изглеждаше леко смутен, като стар приятел, станал неволен свидетел на неловка и грозна сцена. Но бяхме достатъчно стари и близки приятели, за да му се налага да се престорва, че по случайност все още не си е тръгнал.
— Мислех, че ще ми се наложи да чакам по-дълго — поясни Семьон. — Е, учуди ни шефът, учуди ни…
— Той е прав — неохотно признах аз. — Ситуацията наистина е странна.
— Възложиха ми да поговоря с момчето, да го инициирам, да обоснова пред родителите му необходимостта да посещава нашето училище… общо взето — стандартна процедура. Искаш ли да отидем?
— Какво, намерихте ли го вече? — поинтересувах се аз. — Аз открих само името, не съм се занимавах по-нататък…
— Разбира се, че го намерихме! Антоне, двайсет и първи век е! Обадихме се в информационния ни център и попитахме кой не се е явил на еди-кой си полет до Барселона. След минутка Толик се обади с отговора. Инокентий Григориевич Толков, на десет и половина години. Живее с майка си… е, нали знаеш, че Различните се срещат статистически по-често в непълните семейства.
— Социалната депривация спомага… — промърморих аз.
— А аз съм чувал версията, че татковците усещат подсъзнателно, че детето е Различен, и напускат семейството — каза Семьон. — Накратко казано — страх ги е… Толкови живеят наблизо, до Водния стадион… ще отскочим ли?
— Не, Семьоне, няма да дойда — поклатих глава аз. — Ти и сам ще се справиш прекрасно.
Семьон ме погледна въпросително.
— О, всичко е наред! — казах аз твърдо. — Не се бой, не изпадам в истерия. Не отивам да запивам и не кроя планове да напусна Патрула. Отивам на летището да пообиколя там. Всичко е някак нередно, разбираш ли? Момче пророк изрича мъгливи пророчества, самолет, който би трябвало да падне, не се разбива… нещо не е наред!
— Хесер вече изпрати инспекция на „Шереметиево“ — уведоми ме Семьон.
Гласът му беше някак ехиден.
— Кого изпрати?
— Лас.
— Ясно — кимнах аз, докато спирах пред асансьора и натисках бутона за повикване. — Тоест Хесер не очаква нищо интересно.
Лас беше нетипичен Различен. Като се започне с това, че по-рано той нямаше никакви способности на Различен и такива не би трябвало да се появят. Но преди няколко години му се случи да изпита въздействието на заклинание от древната магическа книга „Фуаран“. Вампирът Костя, мой някогашен съсед и дори приятел, демонстрира на Лас, че с помощта на книгата е способен да превръща хората в Различни…
Най-странно ми се струваше дори не това, че Лас се превърна в Различен, а че се превърна в Светъл Различен. Не беше злодей, но имаше специфично чувство за хумор… а и възгледите му за живота биха прилягали по-скоро на Тъмен. Работата в Нощния патрул, към която той, изглежда, се отнасяше като към поредната шега, не го беше променила особено.
Но той беше слаб Различен. Началното, седмо равнище, с неопределени перспективи да израсне до пето-шесто (впрочем, Лас не се напъваше особено да реализира тази цел).
— Не бих казал — възрази Семьон. — Хесер не очаква нищо интересно в магически план. Ти нали беше там, не забеляза нищо. Самият ти си Висш…
Намръщих се.
— Висш, висш — рече дружелюбно Семьон. — Нямаш много опит, но имаш способности. Така че е безполезно да се дълбае в тази посока. А Лас ще погледне по друг начин на ситуацията. На практика — от гледната точка на човек. Главата му работи доста парадоксално… току-виж вземе да забележи нещо?
— Точно затова трябва да отидем двамата — казах аз. — А ти дерзай, инициирай пророка.
— Стани, и виж, и слушай6… — Семьон влезе пръв в най-накрая пристигналия асансьор, и въздъхна — Ох, не обичам пророци и предсказатели. Изтърсят нещо по твой адрес — и после ходиш като глупак, размишляваш какво са имали предвид. Понякога такива страхотии си съчиняваш, а всъщност става въпрос за някаква пълна глупост, която, пфу, не си струва вниманието!
— Благодаря — казах аз. — Не се притеснявай… напълно съм спокоен в това отношение. Виж го ти него, пророк!
— Спомням си, че при нас в Петроград имаше един предсказател — подзе с готовност Семьон. — И ето, че през илядо деветстотин и шестнайсета, в навечерието на Новата година, го питаме за перспективите. И той ни казва…
6
„Стани, пророк, и виж, и слушай“ — откъс от стихотворението на Пушкин „Пророк“ (превод Хенри Левенсон). — Бел.прев.