Дейви се подпря на лакти и се загледа в мрака на стаята. Джийни остана да лежи притихнала до него. Дълго мълча, после усети, че Джийни отново потреперва.
— Изтърси ли се Бони още веднъж, кажи му, че ако не престане да те закача, ще си поговорим другояче!
— Всеки път ме пита не съжалявам ли, че не съм се омъжила за него.
— А ти, Джийни, какво отговаряш?
— Казах му, че ако не бях срещнала тебе, изобщо нямаше да се омъжа.
Дейви я прегърна и притегли към себе си. Тя изхлипа няколко пъти, после утихна съвсем. Дейви почувствува как се отпуска, как дишането й става по-леко и равномерно. Допря устни до страната й и затвори очи.
Минаваше полунощ, когато внезапно се стресна. Опомни се за миг, недоумяващ какво го бе накарало да се събуди. Надигна глава, ослуша се — нищо не чу. Навън във всички посоки се разстилаше безкрайната борова пустиня. Най-близкото човешко жилище беше на дванайсет мили оттук. Единственият шум, който достигаше до тях, беше глухият трясък на някое повалящо се изсъхнало дърво или далечното скимтене на рисовете. Този път той нищо не долови.
Дейви пак легна, но не можа да заспи. Не смееше да шавне, да не събуди Джийни.
И както лежеше с отворени очи, в очакване на утрото, внезапно свърза събуждането си посред нощ с мисълта за Бони Кинг. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че именно тази мисъл го е събудила. Обърна се и загледа през цепнатината на счупената щора облените в лунна светлина борове около поляната.
От година насам Бони Кинг се мъчеше да се набърка в живота му. Но Дейви все вярваше — щом Бони се увери, че Джийни няма никога да тръгне с него, ще престане. Спомни си: вече три седмици поред Джийни всяка вечер му се оплакваше от посещенията на Бони в негово отсъствие.
Бони се занимаваше с добив на терпентин и живееше в бараките край Източния ръкав на блатото Огичичоби. Още в началото заяви на Джийни, че додето не изостави мъжа си и не заживее с него, все ще я преследва. Веднъж — Дейви го срещна в магазинчето на Източния ръкав — Бони му каза същото. Тогава Дейви само се изсмя. Но ето, трета неделя Бони идваше всеки ден в старата хижа…
До утрото Дейви не мигна. Питаше се какво да стори. Не можеха да се махнат от тресавището, тук беше техният дом.
Малко преди зазоряване стана и се облече, без да буди Джийни. Отиде в кухнята, хапна от студения хляб и подсладените картофи. Слънцето изгряваше. Преди да тръгне, надникна в стаята. Джийни още спеше. Излезе на пръсти и се отправи надолу по пътеката. На три мили оттук, край новата хижа, го чакаше още един работен ден.
Джийни се събуди след час. Най-напред се обърна да види спи ли още Дейви и като не го намери до себе си, скочи от, леглото, изтича в кухнята, после на двора и чак там, напълно будна, разбра, че е тръгнал.
Беше ранна утрин. Като закуси и почисти къщата, Джийни пое нащърбената мотика и излезе в градината да чисти бурени. Преди месец бяха посадили зеленчук и сега, под топлите лъчи на слънцето, той растеше буйно и бързо на тази влажна земя. Копа и скуба, докато в първата леха не остана нито стрък плевел.
Към обед Джийни вдигна глава и видя Бони Кинг — седнал върху боровия пън в другия край на градината. Мълчеше, наблюдаваше я и Джийни не разбра откога е тук. Първата й мисъл беше да захвърли мотиката и да побегне в кухнята, но се сети, че Бони сигурно ще я последва, дето и да избяга. Едничкото, което й остава, реши набързо тя, е да стои тук. Продължи да копае още половин час и не го погледна нито веднъж. Знаеше, че е още там, на дънера, защото с крайчеца на окото си долавяше сянката му, но бе твърдо решила да не му обръща никакво внимание.
Но накрая Джийни не издържа. Бони седеше повече от час, дялкаше някаква клечка и се усмихваше. Тя остави мотиката и се обърна към него.
— За какво си дошъл Пак, Бони Кинг? — Джийни тропна с крак и се удари с юмруци по бедрата.
Бони не отвърна. Само усмивката му се разтегли още повече.
— Махай се оттук! Остави ни на мира! — ядосано извика тя. — Не можем да те понасяме.
— Дейви да, но не и ти — Бони кръстоса крак върху крак. — Кажи не е ли така, Джийни?
— Глупости! — извика тя. — Гледаш само как да се заяждаш. И то защо? Защото вместо тебе съм взела Дейви!
Бони изтърси треските от комбинезона си и продължи:
— Ти, Джийни, вече трябва да смениш мъжете. Сега е най-удобният момент, защото аз вече си имам нова хижа, а Дейви още няма.
— Лъжеш! Ти дори не си почвал да строиш хижа, сам знаеш!
— А ти отде знаеш толкова добре какво правя и какво не правя?
— Дейви ми каза.
— Дейви не ти казва истината; отдавна съм почнал да строя.