— Естествено.
Представих си ливадата пред моята вила и гората край тази лаборатория — дърветата, храстите, цветята и тревата, представих си всичките гори и полета на земното кълбо… Наоколо, където и да погледнеш, растяха готови „регулиращи системи“, които така полезно човек може да използува при решаването на много технически проблеми.
— Ние се спряхме на брезичката, защото тя е многогодишно дърво и регулирането може да става без прекъсване години наред — поясни девойката. — Впрочем макар растенията да са многообещаващи в този смисъл, те изпълняват добре функцията си само там, където е необходимо да се регулира протичането на бавни процеси. Животните са друго нещо.
На излизане от лабораторията вървях замислен подир девойката.
— А ето ви още един фокус. Погледнете този галванометър.
Спрях поглед на стрелките на уреда, а спътницата ми прекара няколко пъти ръката си над листенцата на някакво растение. Стрелката веднага отскочи встрани.
— Какво става всъщност?
— Обикновен зелен лист в качеството си на фотоелемент. Колко излиза едно фотосъпротивление?
— Н-не знам. Сигурно около петдесет копейки…
Погледнах смеещите й се очи умолително.
— Естествено, на всички е известно, че зеленият лист живее именно защото светлината предизвиква в него сложни химически реакции. И ето тези реакции са прехвърлени на електрическите потенциали. Лист коприва и фотоелемент!
Сравнението явно не беше в полза на електрониката.
Онова, което видях после, беше зашеметяващо. Понякога ми се струваше, че съм се откъснал напълно от реалността и съм попаднал в приказен свят, където фотоелементите цъфтяха в лехите, чувствителни термометри растяха спокойно в саксии, хигрометри висяха от дърветата. Показаха ми дори някакъв разкошен храст, отрупан с червени цветове, с дълго латинско название, който „чувствуваше“ съдържащия се във въздуха въглероден газ с точност до една хилядна процента. А друго растение беше толкова чувствително към йоните на желязо в почвата, че, както каза Ина, вече го използуват във всички съвременни аналитични лаборатории.
Не бях успял още да се съвзема от първите впечатления, когато, превеждайки ме през голяма овощна градина в друга сграда, тя ме предаде направо в ръцете на младежа със спортната фанелка.
Стоях пред приветливо усмихващия се момък и се оглеждах наоколо с недоумение. Дърветата, цветята, тревата — всичко наоколо беше придобило за мен някакво съвсем ново значение.
— Виждам, че нашата Иночка добре ви е обработила — пошегува се младежът, като ме видя така объркан.
— Ако и при вас има нещо подобно…
— Не, друго или, по-точно, продължение на онова, което вече сте видели.
Първото, което ми показа, беше една обикновена пчела. Тя бе сложена в стъклена епруветка и от нея навън бяха протегнати две много тънки, невидими с просто око жички, свързани с осцилографа.
Николай спусна щорите на прозорците в лабораторията и всичко потъна в мрак. Само на екрана на осцилографа светеше ярка зелена точка.
— Сега ще включа източник на ултравиолетови лъчи.
Забръмча трансформатор и зеленото петънце на екрана изведнъж подскочи високо нагоре.
— Нагласяване? — запитах аз.
— Не. Очите на пчелата са много чувствителни към ултравиолетовите лъчи. Сега те изпълняват функцията на фотоелемент за късовълновата част на спектъра.
— И докъде се простира нейната, тоест неговата, на фотоелемента, чувствителност?
— До сто десети от милимикрона.
Сетих се колко трудно е да се изработи фотоелемент с такава спектрална чувствителност. За това са необходими специални материали, кварцово стъкло и много други неща.
— А очите пък на този жив уред — продължи той, като ми сочеше една огромна хлебарка — могат да бъдат използувани като уреди за откриване на дълговълнови инфрачервени лъчи чак до сто микрона.
— Какво?! — извиках аз, втренчил очи в насекомото. — Знаете ли, май преувеличавате!
Сега хлебарката беше свързана с осцилографа.
— Ще приближавам до нея ръката си. Тя чувствува нейното излъчване.
Николай започна да движи в тъмното пред епруветката ръката си и светлото петънце на екрана на уреда взе да се движи, сякаш повтаряше неговите движения.
По същия начин ми бяха демонстрирани прилеп в качеството на уред за откриване на ултразвукови вълни и обикновен скакалец, който се оказа по-чувствителен от най-чувствителния сеизмограф на света. Нервната му система реагираше на механични трептения, чиято амплитуда се равняваше на диаметъра на водородния атом!