— Но Айез Седай ще приеме — въздъхна Моарейн. Дори жена в траур не можеше да откаже да се види със Сестра.
Сюан тутакси скочи.
— Ти луда ли си? Лейди Моарейн Дамодред достатъчно привлича внимание. С „лейди Моарейн Дамодред Айез Седай“ все едно, че си пратила вестоносци! Мислех, че идеята беше да се махнем преди някой извън двореца да е разбрал, че сме тук.
Тъкмо в този момент влезе една от слугините, пълничката Айко, за да извести, че шатаян е пристигнала, за да придружи Моарейн до принц Брис, и явно се смая, като видя Сюки да стои пред господарката си и да й се заканва с пръст.
— Кажи на шатаян, че идвам — отвърна спокойно Моарейн и щом ококорената жена излезе с реверанс, се обърна пак към Сюан. — Какво друго предлагаш? Да останем още две недели, докато й свърши траурът, ще е също толкова лошо, а със слугините й не можеш да се сприятелиш, щом са се затворили с нея.
— Може да излизат само по работа, Моарейн, но мисля, че мога да направя така, че да ме поканят вътре.
Моарейн понечи да й отвърне, че това може да им отнеме също толкова време, колкото другото, но Сюан я хвана здраво за раменете, завъртя я и я огледа критично.
— Слугинята на една дама трябва да се грижи господарката й да е облечена както трябва — каза тя и бутна Моарейн към вратата. — Върви. Шатаян те чака. А ако извадим късмет, едно младо лакейче на име Кал чака Сюки.
Глава 25
Отговор
Шатаян наистина я чакаше — висока чаровна жена, загърната в царствено достойнство и ледена от това, че са я накарали да чака. Лешниковите й очи бяха като изстудено вино. Дори кралица, която си позволеше да предизвика шатаян, беше глупачка, затова Моарейн се държа учтиво, докато жената я водеше по коридорите. Реши, че донякъде е стопила този мраз, но й беше трудно да се съсредоточи. Младо лакейче? Не знаеше доколко Сюан е била някога с мъж, но не можеше да го направи само за да се добере до слугите на Инес! Не и с младо лакейче!
Коридорите бяха отрупани с гоблени и статуи, изненадващо много според това, което тя знаеше за Граничните земи. Мраморни изваяния на жени с цветя или играещи деца, копринени килими, изобразяващи цветни поля и благородници в пищни градини, много малко ловни сцени и нито една батална картина. На равни интервали по коридорите сводести прозорци предлагаха гледка към много повече дворцови градини, отколкото беше очаквала, а също и дворове, някои с мраморни фонтани с плискаща вода. В един от тях тя зърна нещо, което бързо избута от главата й мисълта за Сюан и лакея.
Дворът беше съвсем обикновен, без фонтан или колонада, а покрай стените стояха мъже и наблюдаваха други двама, съблечени до кръста, които се биеха с дървени учебни мечове. Рин и Букама. Беше си истински бой, макар и на упражнение: ударите плющяха по телата им толкова силно, че тупането се чуваше чак тук. И всички падаха по Рин. Трябваше да ги отбягва, а и Лан, ако беше тук. Не беше се и опитал да скрие съмненията си а ако го срещнеше, можеше да й зададе въпроси, на които тя не смееше да отговори. Моарейн ли беше тя, или Алис? Още по-лошо, Айез Седай ли беше, или дивачка, преструваща се на такава? Въпроси, които щяха да се обсъждат по улиците до утре заранта, тъй че да ги чуе всяка Сестра, а точно последния всяка Сестра щеше да поиска да проучи. За щастие тримата скитащи по света войници едва ли щяха да се появят там, където щеше да е тя.
Принц Брис — едър зеленоок мъж — я поздрави много сърдечно в една голяма стая с червено-златист цокъл. Две от женените сестри на принца присъстваха със съпрузите си, както и една от сестрите на Етениел със своя. Мъжете бяха в копринени одежди с убити цветове, а жените в яркоцветни рокли, стегнати плътно под бюста и с везмо по ръкавите и по полите. Слуги в ливреи поднесоха сладкиши и печени ядки. Моарейн се уплаши, че ще си изкълчи врата от извиване нагоре — най-ниската от жените беше доста по-висока от Сюан, а и всички стояха много изправени. Щяха да си понаведат вратовете за пред Сестра, мъже, както и жени, но сега се смятаха за равни с лейди Моарейн.
Темите на разговора кръжаха от музика и най-добрите музиканти сред дворцовото благородничество до трудностите на дългия път, от това дали да се вярва на слуховете за мъж, който преливал, до това защо напоследък наоколо има толкова много Айез Седай, и на Моарейн взе да й става трудно да поддържа очакваното от нея лековато остроумие. Музиката не я интересуваше много, а още по-малко кой свирел на инструментите: в Кайриен музикантите ги наемаха и след това ги забравяха. Всеки знаеше, че едно пътуване е тежко без гаранции за меко легло и прилична храна в края на деня след двайсет-трийсет мили преход дори когато времето е хубаво. Явно част от Сестрите бяха тръгнали да обикалят по света заради слуховете за онзи мъж, а други — за да позатегнат връзки, които може би се бяха разхлабили през Айилската война, да дадат на благородниците ясно да разберат, че от тях все още се очаква да изпълняват задълженията си към Кулата, както публични, така и лични. Ако досега нито една Айез Седай не бе дошла в Айездайшар, то със сигурност щеше да дойде, а това бе достатъчно сериозна причина да поддържа с усилие лековатата беседа. Както и мисълта за някои други причини за обикалянията на Сестри. Мъжете се държаха вежливо, но според нея жените я намираха за скучна.