Мириън пристъпи към Моарейн и тя се дръпна — стигаше едва до брадичката й.
— Толкова ли гориш от нетърпение да се срещнеш с Кацуан? — попита Мириън и я изгледа отвисоко. Тонът й беше майчински, а гладкото й лице излъчваше утеха, но очите й бяха студени като желязо. — Последния път, когато я видях, каза, че щом й се мернеш пред очите, така ще те напердаши по задника, че цяла неделя няма да можеш да седнеш. И ще го направи, помни ми думата.
Изведнъж сякаш едва сега се сети, че не са сами, и погледна слугите. Желязото в погледа й се позатъпи, но не изчезна.
— Кацуан беше права, знаеш ли. Една млада жена, която си въобразява, че знае повече, отколкото знае, може да затъне до гуша в неприятности. Съветвам те да си много кротка и много тиха, докато можем да поговорим. — Махна властно на шатаян да продължат и достолепната жена подскочи и закрачи покорно напред. Крале и кралици можеха да се окажат жертви на немилостта на шатаян, но не и Айез Седай.
Моарейн зяпаше след Мириън, докато тя не се скри зад ъгъла. Всичко, което току-що й беше казала Мириън, можеше да е дошло от някоя от избраните от Тамра. Черните сестри можеха да лъжат. Дали Ларел си бе променила намеренията за Чачин? Или беше умряла някъде, също като Тамра и другите? Изведнъж усети, че си приглажда полите. Да си усмири ръцете не беше трудно, но не можеше да се спре да трепери.
Елис я беше зяпнала с отворена уста.
— Значи и вие сте Айез Седай! — изписука младата жена, след което подскочи, взела потръпването на Моарейн за гримаса на досада. — Сигурно сте под прикритие — добави тя задъхано. — Няма и думичка да кажа на никого, Айез Седай. Заклевам се, в името на Светлината и в бащиния си гроб! — Сякаш не бяха чули всички зад Мириън всичко като нея. Те, виж, нямаше да си вържат езиците.
— Заведи ме до апартамента на Лан Мандрагоран — каза й Моарейн. Това, което бе вярно сутринта, можеше да се промени по обед, а също и това, което е необходимо. Извади от чантичката си пръстена с Великата змия и го постави на дясната си ръка. Понякога се налага да играеш хазартно.
След дългата обиколка, минала за щастие в мълчание, Елис почука на една червена врата и обяви на сивокосата жена, която отвори, че лейди Моарейн Дамодред Айез Седай желае да говори с крал ал’Лан Мандрагоран. Беше добавила нещичко от себе си към онова, което Моарейн й каза. Крал, как пък не! Отговорът, който получи, беше смайващ: лорд Мандрагоран нямал никакво желание да разговаря с никакви Айез Седай. Сивокосата слугиня изглеждаше стресната, но затвори вратата без колебание.
Елис зяпна ококорена Моарейн.
— Мога ей сегичка да заведа Айез Седай в покоите й, ако… — И изписука, когато Моарейн отвори широко вратата и нахлу вътре.
Възрастната слугиня и още една, по-млада, които сякаш кърпеха ризи, скочиха стреснати от местата си. Някакъв мършав хлапак се надигна при камината и се озърна към двете да му кажат дали да излезе, но жените бяха зяпнали Моарейн, докато тя не повдигна въпросително вежда. Тогава сивокосата й посочи една от двете врати, водещи навътре в жилището.
Вратата се отваряше към дневната — голямо помещение също като на Моарейн, но всички позлатени столове бяха отдръпнати до стените, а цветните килими — навити на рула и също издърпани. Гол до кръста, Лан се упражняваше с меча си. Въртеше го като мълния, а на шията му се полюшваше златен медальон. Целият беше плувнал в пот. А на мястото на Изцерените рани се виждаха… Следи от нокти от някакъв див звяр по гърба? Или бяха оставени от жена? Възможно ли беше този мъж да събужда толкова страст у една жена, че тя да… Моарейн усети как по страните й изби червенина. Какво пък, да си има колкото жени иска, стига да направи каквото тя поиска от него.
Той спря упражненията и се обърна към нея, върхът на меча му сочеше пода. Все така отбягваше да срещне погледа й, също като Букама. Косата му се беше сплъстила от влагата и бе полепнала по лицето му въпреки кожения ремък, но не беше задъхан.
— Ти — изръмжа той ядосано. — Значи днес си и Айез Седай, и Дамодред. Нямам време за игрите ти, кайриенко. Чакам едно лице. — Студените му сини очи пробягаха към вратата зад нея. Странно, около дръжката отвътре беше увито и стегнато на възел нещо като въже, само че изплетено от човешка коса. — Няма да е доволна, ако завари друга жена тук.