— Добре — промълви уморено Тамра. — Доведете… дежурната новачка, Елин ли беше? Доведете Елин при мен. Аз ще й кажа къде да намери слугинята на Гитара. — И щеше да се погрижи, явно, Елин нищо да не е чула през затворената врата. Иначе задачката щеше да се възложи на Сюан или на Моарейн. — Щом момичето влезе, двете можете да си тръгвате. И запомнете! Нито дума! На никого! — Наблягането беше повече от странно. На заповед на Амирлинския трон трябваше да се подчиниш като на клетва. Нямаше нужда да се набляга върху нищо.
„Исках да чуя Прорицание — помисли си Моарейн, докато правеше последния реверанс, преди да излезе, — и получих Прорицание за орис“. Много й се искаше в бъдеще повечко да внимава с това, което и се иска.
Глава 3
Упражнение
Широкият коридор беше толкова студен, колкото и дневната на Амирлин, и пълен с течения. Някои бяха толкова силни, че развяваха тежките гоблени по белите мраморни стени. Над позлатените стойки на лампите между многоцветните гоблени пламъците мигаха, готови всеки миг да угаснат. По това време новачките щяха да са на закуска, както и повечето от Посветените. Поне засега коридорите бяха празни и Сюан и Моарейн крачеха по синята пътека по средата, възползвайки се от малкото облекчение, предлагано от дебелия плат срещу студа на плочките, повтарящ се неизменно шаблон с цветовете на всичките седем Аджи. Моарейн беше твърде стъписана, за да може да проговори. Слухът й едва долавяше далечния зов на тръбите.
Свърнаха на завоя по коридор, където подовите плочки бяха бели, а пътеката зелена. Вдясно от тях друг, широк, с накачени по стените тежки гоблени и с редици лампи на стойки, леко извиваше на спирала нагоре, към покоите на Аджите; плочките му бяха сини и жълти, а пътеката на шарки в сиво, кафяво и червено. В жилищните отсеци на всяка Аджа доминираше цветът на самата Аджа, а някой от останалите можеше изобщо да липсва, но в общите зони на Кулата цветовете на всички Аджи се използваха в равни пропорции. В главата й се завъртяха съвсем неуместни мисли. Защо равни, щом някои Аджи са по-големи от други? Били ли са някога еднакво големи? Как е могло да се постигне това? Една току-що издигната Айез Седай можеше свободно да избере своята Аджа. И въпреки това всяка Аджа разполагаше с еднакво голям отсек. Но по-добре неуместни мисли, отколкото…
— Искаш ли да закусим? — каза Сюан.
Моарейн се сепна изненадана. Закуска?
— Една хапка не мога да преглътна, Сюан.
Приятелката й сви рамене.
— То и аз нямам много апетит. Само си помислих да ти правя компания, ако искаш нещо.
— Ще се прибера в стаята си и ще се опитам да поспя малко, стига да мога да се успокоя. След два часа имам урок с новачки. — А сигурно щеше да води и други класове днес, ако Сестрите не започнеха скоро да се връщат. Новачките не можеха да изтървават часове за такива дребни неща като битки или… Не искаше и да мисли за „или“-то. Щеше и уроци да пропусне, ако Айез Седай не се върнеха. Посветените в по-голямата част учеха сами, но тя си имаше частен урок, уговорен с Мейлин Седай, и още един с Ларел Седай.
— Спането ще е губене на време, с каквото не разполагаме — каза твърдо Сюан. — Ще се упражняваме за изпитанието. Може да ни остава още цял месец, но като нищо може да се окаже и утре.
— Не можем да сме сигурни, че наистина ще ни изпитат толкова скоро. Мириън каза, че според нея сме близо, само преди два дни.
Сюан изсумтя. Шумно. Още докато беше новачка, Сестрите бяха поогладили езика й, силно намирисващ на пристанищния жаргон и често пъти груб като него, но така и не бяха успели да махнат ръбчетата съвсем. И толкова по-добре. Ръбчетата си бяха част от самата Сюан.
— Когато Мириън каже, че си близо, те изпитват най-много до месец, и ти го знаеш, Моарейн. Ще се упражняваме.
Моарейн въздъхна. Всъщност не вярваше, че ще може да заспи, не и сега, но също така се съмняваше, че ще може да се съсредоточи добре. Упражняването изискваше съсредоточение.
— Добре, Сюан.
Втората изненада, след като се сприятелиха, бе в осъзнаването, че между двете рибарската щерка водеше, а благородничката я следваше. Разбира се, санът във външния свят не носеше никакви права в Кулата. Имало беше две дъщери на просяци, издигнали се до Амирлинския трон, както и дъщери на търговци, на селяци и занаятчии, в това число три дъщери на обущари, но само една дъщеря на владетел. Освен това Моарейн беше научена да преценява хората по способностите им много преди да напусне дома си. Особено в Слънчевия дворец човек започваше да се учи на това още преди да се е научил да ходи. Сюан просто беше родена да води. И изглеждаше смайващо естествено да вървиш натам, накъдето те поведе.