Лан поклати глава.
— Той беше по-добрият. Но си помисли, че съм свършен, след като ме рани в ръката… Така и не го разбра. Предаваш се едва след като умреш.
Моарейн кимна. Предаваш се едва след като умреш. Да.
Скоро главата й се прочисти достатъчно, за да може отново да привлече от Извора, и трябваше да се примири с опасението на Лан, че се налага да съобщят на шатаян как са загинали Брис и Дирик, преди да се разчуе, че са намерили телата им върху покривите. Съвсем естествено не гореше от желание да съобщи на лейди Едейн за смъртта на дъщеря й. Моарейн също се безпокоеше, макар и не по същите причини. Трябваше да спаси девойката. Смъртта й тегнеше на съвестта й също колкото и на тази на Мириън.
Веднага щом се съвзе, Изцери Лан и той изохка, щом сложният сплит на Дух, Въздух и Вода стегна раните му и плътта се слепи и стана отново непокътната, ала тя не изпита задоволство, че той най-после показа, че е обикновен смъртен. Лан бе уморен, изцеден от Цяра след тежката битка, изтощен дотолкова, че трябваше да се подпре на перилото и да си поеме дъх. Поне нямаше да побегне. Трябваше да му обясни какво да говори. А и други планове имаше за него.
Повдигна полека тялото на Мириън над перилото на потоци от Въздух, а после го спусна малко по-надолу към планинския склон. Потоци на Огън и пламъците обгърнаха Черната сестра, толкова горещи пламъци, че нямаше дим, а само въздухът потрепери и се чу пукот на разцепена скала.
— Какво… — започна Лан и бързо го смени със: — Защо?
Тя се остави да изпита издигащия се зной, лъх като от нажежена пещ.
— Няма доказателство, че е Черна Аджа, само, че е Айез Седай. — Трепна, щом осъзна, че се е изтървала. Бялата кула отново имаше нужда от своята броня на тайнственост, повече, отколкото при гибелта на Малкиер, но това не можеше да му го каже. Все още не. Но той дори не примига при споменаването за Черната Аджа. Навярно не знаеше за нея, но тя не можеше да залага на това. Само я гледаше, невъзмутим като Сестра. — Не мога да лъжа за това, което стана тук, но мога да го премълча. Ти ще мълчиш ли, или ще свършиш работата на Сянката?
— Ти си много твърда жена — отрони накрая той. Само това бе отговорът му. Но стигаше.
— Толкова, колкото трябва — каза му тя.
Писъкът на Дирик. Лицето на Исел. Трябваше и тялото на Рин да бъде разчистено, и кръвта по плочите на пода, и по дрехите им. Твърда, колкото трябва.
Епилог
Следващото утро завари Айездайшар потънал в траур, бели знамена се вееха по всички кули, слугите носеха бели ленти, вързани на ръцете им. Мълвата из града вече говореше за поличби, предрекли смъртите, за комети в нощта и за пламъци в небето. Хората умееха да пречупват онова, което са видели, до познатото им или до онова, което им се иска да вярват. Изчезването на един войник и дори на една Айез Седай остана незабелязано покрай дълбоката скръб, от която и силни иначе мъже ридаеха по коридорите.
На връщане, след като унищожи вещите на Мириън — след напразното усилие да намери някакви податки за Черни сестри, — Моарейн предпазливо отстъпи път на Едейн Арел, която се плъзгаше по коридора, облечена в дълга бяла рокля и с късо подрязана коса. Шепнеха, че е решила да се оттегли от света. Според Моарейн вече го беше направила. Невиждащите й очи изглеждаха пусти и състарени. На Моарейн й напомняха донякъде за очите на дъщеря й — същото отчаяние и съзнание, че смъртта идва.
Когато влезе в покоите си, Сюан скочи от стола, на който седеше. Сякаш бяха минали няколко недели, откакто я бе видяла за последен път.
— Изглеждаш все едно, че си бръкнала в кладенеца със стръвта и си напипала острозъбка — изръмжа Сюан. — Какво пък, това не ме изненадва. Винаги съм мразила траурите, когато познавам хората. Все едно, можем да тръгнем, когато станеш готова. Раиен се е родил в една ферма почти на две мили от Драконовата планина. Мириън не се е мяркала около него до тази сутрин. Не допускам, че ще му навреди заради едното подозрение, дори да е Черна.
Не беше той. Странно, Моарейн като че ли през цялото време го беше очаквала.
— Мириън няма да навреди повече на никого, Сюан. И си напрегни сега малко ума да ми решиш една главоблъсканица. — Седна и почна от края, и продължи по-накратко назад, въпреки ахканията на Сюан и настояванията й за повече подробности. Все едно че го преживяваше наново. Изпита облекчение чак когато стигна до онова, което бе предизвикало сблъсъка. — Тя най-много искаше да убие Дирик, Сюан. Него го уби пръв. И се опита да убие Лан.