Сюан сложи припряно три цепеници върху скарата на огнището — дървеният сандък почти се беше опразнил; слугите носеха дървата за огрев на Айез Седай, но Посветените трябваше да си ги качват сами — после изсумтя, като разбра, че усилията й да запази жаравата от снощния огън жива са се провалили. Явно в бързината си да се яви в покоите на Амирлин не беше покрила въглените достатъчно добре с пепел, за да не догорят. Челото й за миг се набръчка, след което Моарейн усети лекото гъделичкане, когато светлината на сайдар за миг обкръжи приятелката й. Всяка можеща да прелива жена щеше да усети, когато друга борави със Силата, стига да е достатъчно близо, но гъделът беше нещо рядко. Жени, които дълго време се учеха заедно, понякога го изпитваха, но усещането уж трябваше да заглъхне след време. Нейното и на Сюан така и не заглъхваше. Моарейн понякога си мислеше, че е знак за това колко дълбоко е приятелството им. Когато сиянието угасна, късите цепеници вече пращяха и мятаха весели пламъчета.
Моарейн си замълча, но Сюан я изгледа, сякаш е дръпнала цяла реч.
— Много студено беше да чакаме, Моарейн — взе да се оправдава тя. — Освен това би трябвало да помниш лекцията на Акаррин отпреди две седмици. „Правилата трябва да ги знаете дословно — цитира тя — и да ги спазвате стриктно, докато не се научите кои правила можете да нарушите и кога“. Което говори изрично, че понякога правилата може да се нарушават.
Акаррин, слабичката Кафява с бързия поглед, с който веднага засичаше коя не следи думите й, изнасяше лекции какво е да бъдеш Айез Седай, а не Посветена, но Моарейн пак си задържа езика зад зъбите. Сюан и без лекции се сещаше за нарушаването на правила. О, тя никога не нарушаваше главните забрани — никога не се опитваше да избяга или да се държи непочтително със Сестра, или нещо подобно, а за кражба изобщо нямаше и да помисли — ала от самото начало много си падаше по лудорийки. Какво пък, Моарейн — също. В края на краищата с повечето Посветени беше така, а от време на време и новачките си го позволяваха. Шегичките бяха средство да се облекчиш от напрежението от непрекъснатото учене и малкото свободни дни. Посветените нямаха други задачи извън това да поддържат себе си и стаите си чисти, освен когато някоя не загазеше сериозно, но от тях се очакваше да залягат много над учението си, по-сериозно, отколкото новачките можеха да си въобразят. Тъй че беше нужно някакво облекчение, иначе просто ще се счупиш като яйце, изтървано върху леда.
Никоя от щуротиите, които двете със Сюан правеха, не беше злонамерена, разбира се. Натъркването на долната риза на някоя омразна Посветена със сърбел не влизаше в сметката. Елайда беше превърнала първата им година като новачки в истинска мизерия, налагаше им стандарти, на които никоя не можеше да отговори, но настояваше точно те двете да го правят. Втората година, откакто си спечели шала, беше най-лошата, докато не напусна Кулата. Повечето им лудории бяха много по-добронамерени, въпреки че и най-невинните можеха да им докарат бързо наказание, особено ако жертвата е някоя Айез Седай. Най-големият им триумф беше напълването на най-големия фонтан в Бялата градина с тлъсти зелени жаби една нощ миналото лято. Най-големият, отчасти заради самата му трудност, а отчасти — защото не можаха да ги разкрият. Вярно, няколко Сестри ги попоглеждаха с подозрение, но за щастие никоя не можа да докаже, че са го направили те. За щастие разпитването дали са го направили не се прилагаше спрямо Посветените. Пъхането на жаби във фонтана можеше и да не доведе до гостуване в кабинета на Наставницата на новачките, но излизането от терена на Кулата без разрешение, за да ги купят — при това през нощта! — със сигурност щеше да им го докара. Моарейн се надяваше, че Сюан не крои някоя нова лудория след този разговор за нарушаването на правила. Самата тя се чувстваше уморена; нямаше начин да не ги хванат.