Раздразнението й от това започна да се усилва, но не към Миреле, а към самата нея. Едно от нещата, с които всички Посветени бяха съгласни, бе, че каквото Сестрите ти направеха по време на изпитанието, щеше да е по-лошо от всичко, което можеха да измислят приятелките ти. И ако наистина ти бяха приятелки, щяха да ти направят най-лошото, което могат да измислят, освен да те наранят сериозно, само за да ти помогнат да се подготвиш. Светлина, щом Миреле и Сюан можеха да я накарат да се провали шест пъти за толкова кратък срок, можеше ли изобщо да се надява, че ще успее в истинското изпитание? Но продължи с непоколебима решителност. Щеше да мине, и то на първия опит. Щеше!
Тъкмо започваше да прави отново втория сплит, когато вратата пак се отвори и тя пусна нишките да се стопят, като при това с неохота пусна и сайдар. Винаги съществуваше тази неохота при пускането му. Самият живец сякаш се изцеди от нея заедно със Силата; светът стана сив и безлик. Но все едно, нямаше да й остане време да го довърши преди урока й с новачките. На Посветените не им се разрешаваше да имат часовници, те бездруго бяха доста скъпи, за да си го позволят, а гонговете, които кънтяха на всеки час, не винаги се чуваха вътре в Кулата, тъй че най-добре беше да развиеш остро чувство за време. На Посветените не се позволяваше да закъсняват, също както и на новачките.
Жената, която стоеше на прага на отворената врата, не беше приятелка. По-висока от Сюан, Тарна Фийр беше от северната част на Алтара, близо до Андор, но светлорусата й коса не беше единствената й отлика с Миреле. На Посветените не се позволяваше да бъдат нагли, но само ако погледнеше човек тези хладни сини очи, щеше да разбере, че е тъкмо такава. При това не притежаваше никакво чувство за хумор и доколкото се знаеше, никога не беше изигравала шега на никоя. Тарна беше спечелила пръстена година преди Сюан и Моарейн, след девет години като новачка, и беше имала много малко приятелки като новачка, а още по-малко — сега. Като че ли не забелязваше тази липса. Да, доста по-различна беше от Миреле.
— Трябваше да очаквам, че ще ви заваря и трите — каза хладно тя. Топлото у нея май никога го нямаше. — Не мога да разбера защо просто не се съберете в една стая. Ти да не би да си се включила вече в кръжочето на Сюан, Миреле? — Всичко това го изрече ей така, съвсем между другото, но очите на Миреле взеха да святкат. Сиянието около Сюан беше загаснало, но Миреле продължаваше да държи Силата. Моарейн само се надяваше, че няма да е толкова безразсъдна да я използва.
— Върви си, Тарна — каза Сюан и махна пренебрежително с ръка. — Имаме работа. И затвори вратата, ако обичаш. — Тарна не помръдна.
— Трябва да побързам за урока си с новачките — каза Моарейн на Сюан все едно, че Тарна не съществуваше. — Тъкмо се учат да правят топка от огън и ако ме няма, някоя като нищо ще вземе да се опита. — На новачките беше забранено да преливат и дори да прегръщат Извора, без някоя Сестра или някоя от Посветените да наднича зад раменете им, но все едно го правеха при най-малката възможност. Новите момичета всъщност така и не можеха да повярват в опасностите, произтичащи от това, докато по-старите винаги бяха сигурни, че знаят как да ги избегнат.
— Новачките днес са в почивен ден — каза Тарна, — тъй че занятия няма да има. — Това, че я пъдеха и пренебрегваха, изобщо не я огорчи. Нищо не можеше да я развълнува. Тарна несъмнено щеше да си вземе с лекота изпита за шала още на първия опит. — Посветените ни викат в Овалната лекционна зала. Амирлинката ще ни изнесе слово. И още нещо, което трябва да знаете. Гитара Морозо е умряла само преди час.
Светлината, обкръжила Миреле, угасна.
— Това значи криехте двете! — възкликна тя. Очите й засвяткаха по-горещо, отколкото преди малко към Тарна.
— Казах ти, че не ние ще кажем — отвърна Сюан. Отговор на Айез Седай от игла до конец. Достатъчен, за да накара Миреле да кимне, макар и неохотно. А кимването си беше неохотно. Очите й не изгубиха пламъка си. Моарейн очакваше, че между двете със Сюан много скоро ще се разгори смайваща свада с много лед.