Високата Посветена на реда пред тях, Айслинг Нун, рязко се извърна. Само дето не подскачаше от възбуда.
— Прорицание ще да е, според мен. Гитара е имала Прорицание, преди да умре, и Амирлинката ще ни каже какво е било. Двете бяхте на дежурство тая сутрин, нали? Били сте с нея, когато е умряла. Е, какво каза?
Сюан се вкочани, а Моарейн отвори уста да излъже, но Тарна й го спести.
— Моарейн ми каза, че Гитара не е имала Прорицание, Айслинг. Ще разберем какво иска да ни каже Амирлин, като дойде. — Гласът й беше хладен, както винаги, но не и режещ. Все едно, Айслинг се изчерви до уши.
Тя също беше рядкост за Кулата, от Туатан, Калайджиите. Туатан живееха в ярко боядисани фургони, пътуваха от село на село и също като Морския народ не искаха да държат при себе си самоуки дивачки. Ако някой табор откриеше искрата да святка у някое от момичетата им, обръщаха табора и подкарваха фургоните право за Тар Валон толкова бързо, колкото конете можеха да издържат. Верин, пълничката Кафява, дето беше по-ниска и от Моарейн, твърдеше, че момичетата на Калайджиите никога не се опитвали да се научат да преливат сами, че не искали нито да преливат, нито да стават Айез Седай. Трябваше да е така, щом го казваше Верин, но въпреки това Айслинг прилагаше същата решимост като Земайле, при това с повече успех. Беше си спечелила пръстена за пет години, в същата година като Моарейн и Сюан, и Моарейн смяташе, че сигурно ще я изпитат за шала до една година, ако не и по-скоро.
Една от вратите зад подиума се отвори и Тамра се плъзна вътре, в същата синя рокля, с надипления около шията й епитрахил на Амирлин. Моарейн беше една от първите, които я видяха, от първите, които станаха, но след миг всички вече стояха прави и притихнали. Изглеждаше странно, че виждат Амирлин сама. Винаги, когато видеха Тамра по коридорите, я придружаваха поне няколко Айез Седай, все едно дали обикновени Сестри, поднасящи петиции, или Заседателки в Съвета на Кулата, обсъждащи с нея някои въпроси преди Съвета. Според Моарейн изглеждаше уморена. О, гърбът й беше изправен, а изражението й говореше, че би могла да мине през стена, стига да реши, но нещо в очите й подсказваше за умора, нямаща почти нищо общо с безсънието.
— В израз на благодарност за продължителната готовност да се брани Тар Валон — заговори тя и гласът й с лекота стигна до ушите на всички — реших Кулата да предостави парична помощ от сто златни корони на всяка жена в града, която е родила или ще роди дете от деня, в който пристигнаха първите войници, до деня, в който свърши заплахата. В момента това се огласява по градските улици.
Всички бяха достатъчно благоразумни, за да не издадат и звук, докато говори Амирлин, и все пак тези думи предизвикаха тихо мърморене, включително и от Сюан. Всъщност нейното беше по-скоро сумтене. Тя в живота си не беше виждала десет златни корони на едно място, да не говорим за сто. Със сто можеше да се купи много голяма ферма или кой знае колко рибарски лодки.
Пренебрегвайки това нарушение на благоприличието, Тамра продължи, без да спира.
— Както някои от вас може би вече знаят, всяка армия се придружава от цивилни и понякога цивилните в лагера са повече от войниците. Много от тях са хора занаятчии, от каквито се нуждае всяка армия, оръжейници и стрелари, ковачи, налбанти и дърводелци, но сред тях има и войнишки жени, а и… други жени. Тъй като армията осигури защита на Тар Валон, реших да разширя това възнаграждение и за жените, които вървят с войниците.
Моарейн се усети, че хапе долната си устна, и насила се спря. Все се мъчеше да се отърве от този навик. Определено нямаше смисъл да се оставиш някоя да те види и да разбере, че мислиш трескаво. Сега поне знаеха накъде бие Тамра. Явно вярваше, че момчето наистина ще се роди скоро. Но защо трябваше да го казва на Посветените, в името на Светлината?
— Заплахата може да продължи още известно време — рече Тамра, — макар тази сутрин да получих донесения, че айилците може би се оттеглят, но все пак ситуацията изглежда достатъчно безопасна, за да започнем да събираме имена, поне в лагерите най-близо до града. За да сме честни спрямо тези жени, трябва да го започнем колкото може по-скоро, преди някоя от тях да е напуснала. Някои ще започнат да го правят, ако айилците наистина си отиват. Много от войниците ще тръгнат след айилците и към тях скоро ще се присъединят лагерните им придружители, а други ще тръгнат да се връщат по домовете си. В Кулата все още не са се върнали Сестри, тъй че изпращам всички вас да започнете да събирате имена. Тъй като неизбежно някои жени ще се измъкнат, преди да сте ги намерили, също така ще разпитвате за онези, които са родили и не могат да бъдат намерени. Записвайте всичко, което би могло да помогне да ги намерим. Кой е бащата, от кой град или село, от коя страна — всичко. Всяка от вас ще бъде придружавана от четирима градски стражи, за да сме сигурни, че никой няма да ви създаде неприятности.