Беше поискала и на Сюан да купи кон за отпразнуването и сега съжали, че й бе позволила да я разубеди. Сюан щеше да може да се поупражни повечко. Изкатери се на коня си, едър сив скопец, толкова непохватно, че явно кроткото иначе животно извърна глава и я изгледа втрещено. За малко щеше да падне, докато се мъчеше да вкара другия си крак в стремето. След като се оправи и с това, стисна юздите толкова силно, че ръкавиците се изпънаха върху кокалчетата на пръстите й; лицето й бе изопнато все едно, че й предстоеше тежко изпитание, в което можеше и да се провали. И с право. Сюан можеше да язди; просто си беше много лоша ездачка. Някои от мъжете огледаха с интерес и нейните полуразголени крака, но тя май не го забеляза. Разбира се, и да го беше забелязала, нямаше да я смути. Според нея работата в рибарска лодка значело да си вържеш полите високо и да си оголиш краката много над коляното!
След като се качиха на седлата, едно стройно младо подлейтенантче, на чийто шлем имаше късо бяло перо, извика осмината стражи, които щяха да ги придружават. Всъщност доста хубавичък си беше, зад лицевите решетки на шлема, но всички в Гвардията на Кулата бяха достатъчно благоразумни, за да не се усмихват на Посветена, и той изгледа двете със Сюан съвсем бегло, преди да им обърне гръб. Не че искаше толкова да й се усмихне, нито пък тя да му отвърне — да не е някоя безмозъчна новачка, я! — но щеше да й хареса да го погледа още мъничко.
Водачът на ескорта им не беше хубав. Висок, с прошарена коса знаменосец, навъсен, той се представи сдържано с плътния си хриплив глас като Стелер, строи войниците си в хлабав кръг около двете и обърна рунтавия си пъстър кон към Портата на залеза без повече приказки. Гвардейците потеглиха след него и двете със Сюан се оказаха подкарани като добитък. Подкарани! Моарейн запази спокойствие, но с усилие. Беше добро упражнение. Сюан, изглежда, не мислеше, че й трябва упражнение.
— Трябва да отидем на западния бряг — извика тя, навъсена в гърба на Стелер. Той не й отвърна. Тя ритна с пети дебелите хълбоци на сивушкото и го подмина, като междувременно за малко щеше да се изхлузи от седлото. — Чухте ли ме? Трябва да отидем на западния бряг.
Знаменосецът въздъхна шумно и най-после извърна глава към Сюан.
— Вече ми казаха да ви заведа на западния бряг… — Замълча сякаш се замисли с каква титла да се обърне към нея. Стражите рядко имаха повод да говорят с Посветени. Явно не му хрумна нищо, защото продължи без никакви титли и с по-твърд тон: — Обаче не искам някоя от вас да се натърти, тъй че ще стоите вътре в кръга, чу ли? Е, сега се върни отзад. Или ще спрем ей тука, докато не го направиш.
Сюан стисна челюсти и изостана при Моарейн.
Моарейн се озърна бързо да се увери, че никой от войниците няма да я подслуша, и прошепна:
— Не можеш да си мислиш, че ще сме точно ние, Сюан. — Вярно, че и тя се надяваше, но това си беше реалният живот, а не някоя приказка на веселчун. — Та той може все още да не се е родил.
— Шансът ни е колкото на всички други — измърмори Сюан. — По-голям, защото ние знаем какво всъщност търсим. — Не беше спряла да гледа навъсено знаменосеца. — Като си обвържа Стражник, първо ще го науча да прави каквото му се каже.
— Стелер ли мислиш да обвържеш? — попита невинно Моарейн и Сюан я зяпна с такова стъписване и ужас, че тя едва не се изсмя. Но в същото време Сюан едва не падна от коня, а това съвсем не беше за смях.
След като минаха през обкованата с желязо Порта на залеза с позлатените залязващи слънца, дали името й, забити високо в дървените греди, бързо се разбра, че завиват на югозапад по настланите с камък улици към Портата на Алиндер. Към града имаше много водни порти, през които можеха да влизат малки лодки, и, разбира се, имаше ги и Северния и Южния пристан за речни кораби, но само шест порти на мостове. Портата на Алиндер беше най-южната от трите на запад и не беше добър знак, че ще се приближат до Драконовата планина, но Моарейн не мислеше, че Стелер ще позволи да го отклонят. „Търпи това, което не можеш да промениш“, каза си кисело тя. Сюан сигурно беше готова да задъвче пирони.
Сюан обаче гледаше мълчаливо в гърба на Стелер. Вече не сърдито и навъсено, само го гледаше, замислено, точно както правеше с главоблъсканиците, които толкова обичаше, от най-побъркващо заплетените, с така здраво напасваните парчета, че сякаш никога не биха могли да се разпаднат. Само че за Сюан винаги се разпадаха. И главоблъсканиците с думи също така, както и с числа. Сюан виждаше модела там, където никой друг не можеше да го види. Сега беше до такава степен погълната от знаменосеца, че дори яздеше с известна лекота, ако не и с вещина. Най-малкото, не изглеждаше готова да се катурне на всяка крачка.