— Отворете път за чисти обуща! Отворете път, ако искате да са ви чисти обущата!
Беше толкова… обичайно. Никой като че ли не забелязваше тежката миризма на лютив дим, надвиснала във въздуха. Някаква си битка извън Тар Валон не можеше да повлияе на това, което ставаше зад стените на Тар Валон. Навярно дори война нямаше да може. Но човек можеше да види същото и в Кайриен, макар и не в същите количества или в такова разнообразие. Всъщност самият Тар Валон правеше града различен от всички други.
Бялата кула се издигаше от центъра на града — дебел костенобял стълб, с височина сто разтега, видим от мили разстояние. Това бе първото, което виждаше всеки, който се приближаваше към града, много преди да може да види самия град. Центърът на властта на Айез Седай, само това беше достатъчно, за да отличи Тар Валон, но и други, по-малки кули се издигаха из града. И не само остри шпилове, а и спирални, и с канелюри, някои от тях толкова близо една до друга, че се свързваха с мостове на сто стъпки във въздуха, или на двеста, или още по-високо. Дори безвърхите кули на Кайриен не можеха да се сравнят с тях. Всеки площад си имаше фонтан или някакъв паметник в центъра, или огромна статуя, някои върху постаменти, високи цели петдесет стъпки, ала самите сгради бяха по-величествени от повечето паметници в други градове. Около внушителните като палати домове на богати търговци и банкери, с техните кули и куполи, и оградени с колони портици — претъпкани дюкяни и странноприемници, кръчми и конюшни, жилищни постройки и домове на обикновеното гражданство, но дори и те бяха украсени с изваяния и фризове, подходящи за дворци. Немалко от тях можеха да минат за дворци. Почти всички бяха огиерска направа, а огиерите строяха за красота. Още по-удивителни бяха постройките, пръснати из целия град, срещащи се по половин дузина на всяка улица, където на огиерските зидари им беше дадена пълна свобода. Една триетажна банка наподобяваше полет на ято златомраморни птици, докато сградата на Кандорската търговска гилдия като че ли изобразяваше коне, препускащи в морска вълна, или може би морска вълна, превръщаща се в конски табун, а един много голям хан, носещ името „Синята котка“, строго наподобяваше точно това — синя котка, свила се на кълбо за сън. Големият рибен пазар, най-големият в града, сякаш наистина беше ято огромни риби, зелени, червени, сини и пъстри. Други градове също се гордееха с огиерски постройки, но нищо не можеше да се сравни с това, което притежаваше Тар Валон.
Една от направените от огиери сграда беше заградена със скеле, което скриваше формата й, тъй че Моарейн можа да види само зелен и бял камък, както и че сякаш всичко беше на кривини, а по дървените платформи се движеха огиерски каменоделци — някои вдигаха големи късове бял камък на дълъг дървен кран, стърчащ над улицата. Дори огиерската работа се нуждаеше от ремонт от време на време, а никой човешки зидар не можеше да уподоби изкуството им. Да се види огиер беше рядкост обаче. Един от тях стоеше на улицата под широката стълба, водеща към първата платформа, с дълго черно палто и с дебело хартиено руло под мишницата. Планове несъмнено. Можеше да го вземеш за човек, ако примижиш. И ако пренебрегнеш факта, че огромните му очи бяха на равнището на нейните, когато се изравни с него, яхнала коня. Това, както и дългите, обрасли с туфи косми уши, които се подаваха изпод косата му, и носът, широк почти колкото лицето му, както и устата, която едва ли не разполовяваше въпросното лице. Тя му кимна официално от седлото и той отвърна на поздрава й със същото достолепие, поглаждайки тясната брада, провиснала на гърдите му. Ала ушите му помръднаха и й се стори, че видя да се ухилва, докато се обръщаше да се качи по стълбата. Всеки огиер, дошъл в Тар Валон, щеше да познае роклята на Посветена, щом я видеше.
Изчервена, тя хвърли кос поглед да види дали Сюан е забелязала, но приятелката й все така оглеждаше замислено Стелер. Можеше и да не е забелязала огиера. Е, Сюан можеше много да се вглъби в своите главоблъсканици, но да пропусне да види огиер?
Близо час след като напуснаха Кулата, стигнаха до Портата на Алиндер, която беше достатъчно широка, за да могат да преминат в редица пет или шест фургона, без да се сбутат, и фланкирана с две високи кули със зъбери. Кули имаше навсякъде по високите бели крепостни стени на града, щръкнали над реката, но никои от тях не бяха толкова високи, колкото мостовите кули. Грамадните, обковани с бронз крила на портата бяха отворени широко, но стражите горе на порталните кули пазеха зорко, готови всеки момент да извикат да завъртят железните макари и да ги затворят, а двайсетина мъже стояха край пътя, стиснали алебарди, и държаха под око малцината преминаващи. Двете със Сюан и ескортът им привлякоха погледите им като магнит железни стружки. Или роклите с ивиците, по-скоро. Никой обаче нищо не каза за това, че Посветени напускат града, което предполагаше, че през тази порта вече е излязла друга група. За разлика от многолюдните улици, през портата движение нямаше. Всички, които бяха поискали да потърсят безопасност зад стените на Тар Валон, вече отдавна бяха вътре и въпреки привидната обичайност зад градските стени, изглежда, никой не си и помисляше, че все още е безопасно да се тръгва навън. Един от стражите край пътя, широкоплещест знаменосец, кимна на Стелер и той също му отвърна с кимване, без да спира.