Първият лагер, на който се натъкнаха, на две мили под Алиндер, представляваше осеяно с готварски огньове пространство от фургони, волски коли и шатри, повече или по-малко закърпени, сред които се мяркаха заслони от храсти. Чуковете кънтяха над наковалните при трите налбантници, деца тичаха насам-натам и играеха по отъпкания мръсен сняг все едно, че не знаеха, че е имало битка и че бащите им може да са загинали. Сигурно не знаеха. Щеше да е милост за тях. Коневръзите бяха почти празни и освен тримата налбанти се виждаха малко мъже, но една дълга опашка от жени — над петдесет! — се беше наредила пред някакъв платнен павилион, където на маса се беше разположила някаква Посветена с подредени зад нея четирима стражи, тъй че Стелер дори и не забави коня си. Моарейн прегърна за миг Извора и усети, че Сюан е направила същото. Далечното и едва видимо лице на Посветената беше обкръжено от многобройни тънки тарабонски плитки. Сарийн беше най-красивата жена в квартирите на Посветените, като се изключеше може би Елид, въпреки че самата тя като че ли изобщо не го осъзнаваше, докато с Елид съвсем не беше така, но като за дъщеря на дюкянджия притежаваше удивително малко такт. Майка й сигурно много се беше зарадвала, когато я бе видяла да тръгва с острия си език за Тар Валон.
— Дано тоя път поне да не нагази във врялата вода — каза тихо Сюан, все едно че беше прочела мислите на Моарейн. Но пък и двете познаваха Сарийн прекалено добре. Приятелка, но като коприва пареше понякога. Спасяваше я това, че сякаш не забелязваше какво е казала погрешно, също както не забелязваше красотата на лицето си.
След стотина крачки светлината около Сюан угасна и Моарейн също пусна Силата. Някоя Сестра можеше да ги види, в края на краищата.
Следващият лагер, на по-малко от миля по на юг, се оказа още по-голям и по-безреден, и без никой, който да записва имена. Освен това беше по-шумен, с шест работещи ковачници и два пъти повече деца, които тичаха и вдигаха врява. Липсата на мъже тук беше сравнима с предишното място, както и празните коневръзи, но изненадващо, из лагера се мяркаха много затворени карети. Моарейн потръпна, като чу мурандийския говор, докато влизаха. Мурандийците бяха свадлив народ, впрягаха се на чест по въпроси, които никой друг не можеше да разбере, и непрекъснато налитаха на дуели. Но когато Стелер обяви целта на посещението им с рев, който можеше да подплаши бик, никой не пожела ни най-малко да влезе в свада. Двама слаби като тръстики младежи в изтъркани наметала набързо донесоха една маса и два стола за Моарейн и Сюан. Поставиха масата на открито, но други двама младежи донесоха триноги мангали и ги сложиха от двете й страни. Работата можеше и да не се окаже чак толкова неприятна, в края на краищата.
Глава 5
Човешкото сърце
След като Моарейн се настани на едното трикрако столче с писалищната дъсчица, отворена на масата пред нея, веднага промени мнението си за неприятностите. Топлината на мангалите моментално се разсейваше във въздуха и едва облекчаваше студа, а тънките струйки сив дим се носеха пред лицето й, пареха очите й и я караха да кашля. С дебели обуща и два чифта чорапи или не, стъпалата й бяха доста премръзнали от ездата и сега, отпуснати на утъпкания сняг, бързо се вкочаниха. А близо сто жени, повечето от които стискаха в прегръдките си невръстни бебенца, оформяха гъмжилото около масата, и всички до една викаха имената си, да ги запишат първи. Повечето бяха облечени в прости дебели вълнени дрехи, но няколко бяха в коприни или поне в пищно извезани рокли с добра кройка, което показваше богатство или знатност, или и двете. Те обаче викаха не по-малко силно от останалите. Благороднички да се надвикват така с простолюдието! Мурандийците нямаха никакво чувство за приличие.
Стелер рева, докато лицето му не посиня, всички да млъкнат и да се наредят на опашка, обаче никой не му обърна внимание. Двама от стражите пристъпиха напред, сякаш се канеха да избутат жените, но рязкото движение на знаменосеца ги спря, и добре, че ги спря. Такова нещо можеше да предизвика метеж. Моарейн се надигна, за да се опита да въведе ред, въпреки че не знаеше как. В именията си никога не се беше изправяла пред подобно нещо; съмняваше се, че и на някой от стюардите й му се беше налагало, а хората обикновено слушаха повече стюарда, отколкото господарката на имението. Ала Сюан я беше изпреварила — беше се качила на столчето си и гледаше навъсено. Стискаше краищата на наметалото си, сякаш искаше да спре треперенето на юмруците си.
Светлината на сайдар я обгърна и тя затъка Въздух и Огън. Вътъкът беше прост, използваше се малко от Силата, но когато заговори, гласът й закънтя като небесен гръм.