— Тишина!
Беше най-обикновена команда, макар и произнесена впечатляващо, без ярост, но стъписаните жени се заотдръпваха, изведнъж смълчани като камъни. Даже чуковете спряха да кънтят по наковалните. Целият лагер се смълча, дотолкова, че Моарейн можеше да чуе тропота на копитата на вързаните коне. Стелер погледна Сюан одобрително — знаменосците одобряваха яките дробове, според опита на Моарейн — а жените около масата изгледа стръвно. Много от бебетата запищяха обаче и когато Сюан продължи, беше без сплит. Силният й и твърд глас все пак отекна надалече. — Ако искате да видите и един петак, ще се наредите на опашката и ще пазите ред. Бялата кула не се занимава с непослушни деца. Дръжте се като възрастни жени, да не съжалявате после. — Кимна да натърти на думите си и огледа намръщено тълпата жени да види дали са я разбрали. Бяха.
Щом слезе от столчето, жените се втурнаха да оформят две опашки пред масата, със съвсем малко бутане и ръчкане с лакти, доколкото можеше да прецени Моарейн. По-фино облечените се оказаха най-отпред, естествено със слугините си, понесли бебетата, но и те едва се сдържаха да не се бутат и да не си мятат навъсени погледи. Може би бяха търговки, но каква търговия търсеха тук, Моарейн така и не можеше да разбере. Веднъж беше видяла двама мурандийски търговци, уж прилично облечени, да се бият насред улицата с окървавени носове и да се търкалят в канавката. Въпреки подбутванията с лакти, никоя не проговори и дума, а тези, които носеха деца, като че ли полагаха всячески усилия да ги усмирят. Няколко момичета, може би около десет-дванайсетгодишни, се бяха струпали от едната страна, присвити в наметалата си, сочеха към нея и Сюан и си шепнеха възбудено. Стори й се за миг, че споменаха за Айез Седай. Друга млада жена, три или четири години по-голяма, стоеше наблизо и се преструваше, че не ги поглежда завистливо. Много момичета мечтаеха да станат Айез Седай, но малко от тях имаха куража да направят първата стъпка отвъд мечтата. Моарейн отметна дясната страна на наметалото си, отвинти мастилничката и взе едната писалка. Ръкавиците си не свали — тънката кожа не предлагаше кой знае каква защита срещу студа, но все пак беше по-добре от нищо.
— Вашето име, милейди? — рече тя. Първата жена, пълничка и усмихната, беше облечена в рокля за езда с високо деколте не от най-хубавата коприна, но все пак беше от коприна, както и обшитото й с кожа наметало, извезано с червено и златно. И при това носеше по един пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст. Въпреки това едва ли беше благородничка, ала все пак малко ласкателство не струваше нищо. — А на бебенцето ви?
— Аз съм лейди Мери до Аланна а’Конлин, пряка наследница на Катрини до Каталан а’Корали, първата кралица на Муранди. — Усмивчицата на пълничката жена си остана, но гласът й се беше вледенил от гордост. В него се долавяше онзи мурандийски акцент, който можеше да те накара да си помислиш, че са много миролюбиви хора, докато не разбереш за какво става въпрос. Тя издърпа с едната си ръка една трътлеста жена с дебели вълнени дрехи, загърната с шал около главата и с гукащо бебенце в ръцете, увито в пеленки толкова, че само личицето му се показваше. — Това е синът ми, Седрин. Роди се едва преди една неделя. Отказах да си остана вкъщи, когато мъжът ми тръгна на война, разбира се. Тия монети ще поръчам да ги сложат в рамка, та Седрин винаги да знае, че е бил почетен от Бялата кула.
Моарейн се въздържа да спомене, че Седрин щеше да сподели тази чест със стотици други, може би хиляди, ако и в другите лагери беше същото като тук. Светлина, изобщо не беше очаквала да са родили толкова много жени! Запази лицето си гладко и огледа за миг бебенцето. Не беше чак толкова невинна — гледала беше раждане на коне и беше помагала в израждането: ако не знаеш как стават тези работи, как може да разбереш дали слугите се справят добре? — но виж, с бебетата нямаше никакъв опит. За нея детето можеше да е на десет дни, или на месец или два. Стелер и войниците му стояха нащрек малко по-назад от масата срещу евентуални свади, но в случая с нищо не можеха да й помогнат. Най-малкото не можеше да се насили да ги попита. Ако лейди а’Конлин лъжеше, една Сестра щеше бързо да се оправи. Моарейн хвърли поглед настрана. Жената пред Сюан държеше по-голямо дете, но Сюан пишеше.
Топна писалката и видя една жена, която пристъпи край опашката с бебе, което сучеше от гърдата й. Полускрито в наметалото на жената, детето не изглеждаше по-голямо от Седрин но тя като че ли съвсем преднамерено пренебрегваше опашката.