— Бих могла аз да го Изцеря — отвърна тя много хладно. — Разбира се, много е малък. Може да не оживее. Най-вероятно няма. — На такава възраст със сигурност нямаше да преживее мъките на Цяра, пък и това беше един от няколкото сплита, които на Посветените беше забранено да правят, без да ги наблюдава Сестра. Една грешка при Цяра можеше да навреди не само на заплелата го. Жената обаче не знаеше всичко това и когато Моарейн изпъна облечената си в ръкавица ръка, се дръпна, притиснала детето към гърдите си; очите й едва не изскочиха от страх.
— Не, Айез Седай. Благодаря, не. Аз… ще спастря пари, да.
Гневът на Моарейн се уталожи — никога не траеше дълго — и за миг тя изпита срам. Но само за миг. Кулата можеше да си позволи да бъде щедра, но никой не можеше да си позволи да взима Айез Седай за глупачки. Голяма част от властта на Кулата идваше от вярата, че Сестрите са пълната противоположност на глупачките във всяко отношение. По опашките отново се зашепна и жената, която водеше детето си, изчезна по-бързо, отколкото беше дошла. Поне с това нямаше да й се налага да се оправя. Щеше да й е трудно да избегне резките думи с някоя, която си е въобразила, че може толкова лесно да изиграе Кулата.
— Браво — промърмори Сюан, докато писалката й дращеше по листа. — Много добре.
— Данил — каза Моарейн и започна да пише. — А вашето име? — Усмивката й беше заради комплимента, но майката на Данил, изглежда, го взе като знак за прошка и даде отговора си със спокоен глас. Моарейн се зарадва, като го чу. Мнозина се бояха от Кулата, и понякога с основание — Кулата можеше да е много сурова, ако се наложи — но страхът беше лош инструмент, такъв, който рано или късно порязва използващия го. Това го беше научила много преди да дойде в Кулата.
След като слънцето отмина зенита, двете със Сюан отидоха да си вземат храната от дисагите — определено нямаше смисъл да молят някой от хората на Стелер да го направи — и клекнаха до вързаните си коне да похапнат сушено месо и хляб. Никой не изглеждаше готов крак да помръдне, освен ако не го нападнат. Но Стелер им кимна, когато се обърнаха, съвсем леко кимване, но одобрително, както й се стори. Мъжете определено бяха… странни.
Бяха записани по-малко от половината жени и тя очакваше да има поне недоволен ропот, но тези, които оставаха, се пръснаха да хапнат и те без никакво оплакване. Една мургава жена с тайренски акцент донесе на масата очукан тенекиен чайник, пълен до ръба с горещ тъмен чай, и две зелени чаши с напукана глазура, а друга, слаба и побеляла, донесе две димящи дървени халби, от които лъхаше на вино с билки. Набръчканото й лице изглеждаше така, сякаш никога не го е докосвала усмивка.
— Сюза Вин е твърде горда, за да вземе нещо повече от хапка от който и да било, освен за бебето си — рече тя с дълбок за жена глас, докато поставяше халбите на масата. — Това, което направихте, беше много мило, и добро. — Кимна, обърна се и закрачи през снега с изправен гръб, като гвардеец на парад. Виж, това определено беше странно поведение с Айез Седай.
— Знае какви сме всъщност — промълви Сюан и вдигна халбата с две ръце, за да ги стопли. Моарейн направи същото, с ръкавици или без тях. Пръстите на горката Сюан сигурно замръзваха.
— Няма да каже — отвърна след малко Моарейн, а Сюан кимна. Не че истината щеше да им създаде някакви сериозни проблеми, не и в присъствието на Стелер и хората му, но все пак беше по-добре да избегнат смущенията. Като помислиш само, една проста жена да знае как изглежда лицето на Айез Седай, след като никоя от благородничките не знаеше. Лицето на Айез Седай, или роклята на Посветена. Или и двете. — Според мен е ходила в Кулата като млада. — Жените, които не можеха да преливат, ги връщаха, но щеше да е виждала Айез Седай и Посветени.
Сюан я изгледа накриво, сякаш беше казала, че водата е мокра. Понякога беше дразнещо, че Сюан разгадава нещата преди нея.
Поговориха си малко, докато се хранеха. От новачките се очакваше да мълчат по време на ядене, а от Посветените — да пазят известно достойнство, тъй че бяха свикнали да се хранят тихо. От виното отпиха само по глътчица — Посветените получаваха вино на храна, но разредено с вода, а нямаше да е добре на някоя от тях да й се замае главата — но Моарейн с изненада забеляза, че е изяла и последната троха от храната си, за която беше мислила, че е много. Навярно това, че е навън на студено, бе усилило апетита й.
Тъкмо сгъваше вързопа, в който беше увита храната — и съжаляваше, че няма още малко от сушените зарзали — когато Сюан изведнъж промърмори:
— О, не!
Моарейн вдигна глава и сърцето й се смъкна в петите.
В лагера влизаха две Сестри — бавно вървяха между шатрите и фургоните. При сегашното положение жени, облечени в коприна и при все това обикалящи из околностите без никаква свита, трябваше да са Сестри, а тези двете бяха следвани само от един мъж, тъмнокож тип, облечен в плащ, който менеше цветовете си и се сливаше с онова, което беше зад него, така, че някои части от него и от черния му кон сякаш изобщо ги нямаше. Очите му никога не се задържаха на едно място; пред него стражите на Кулата приличаха на задрямали псета, сравнени с излязъл на лов леопард. Плащът на един Стражник беше смущаваща гледка и из лагера се разнесе мърморене; хората ахкаха и сочеха. Ковачите оставиха чуковете си и отново настъпи тишина.