Моарейн вдигна полата си да погледне петното. Беше се разширило колкото голяма монета. Премахването му по обикновения начин щеше да й отнеме часове киснене в белина, която щипеше на ръцете, а и не гарантираше успех.
— Тя току-що ми каза да използвам Силата, за да си почистя роклята — промълви удивено Моарейн.
Веждите на Сюан се опитаха да се изкатерят чак до темето.
— Я не говори глупости. Чух го не по-зле от теб. Изобщо не каза такова нещо.
— Трябва да чуваш това, което хората имат предвид, а не само каквото казват, Сюан. — Тълкуването на това, което другите всъщност имат предвид, беше съществено в Играта на Домове, а като се съберяха наедно усмивката на Тамра, присвитото око и интонацията, която беше използвала, си беше все едно писмено разрешение.
Прегърна Силата, запреде от Въздух, Вода и Земя и положи сплита върху петното. Това, че на Посветените бе забранено да преливат, за да си помагат в ежедневната работа, още не означаваше, че не ги учеха; за Сестрите такава забрана не съществуваше, а те често пътуваха по света без слугиня. Черното петно изведнъж лъсна мокро и започна да се свива, издигайки се към повърхността на тъканта. Ставаше все по-малко и по-малко, а накрая се превърна в зрънце сухо мастило и падна в отворената й шепа.
— Може да си го запазя за спомен — каза тя и постави черното зрънце на масата. Спомен за това, че Сюан е права. Има моменти, когато правилата може да се нарушат.
— А ако беше влязла някоя Сестра? — попита лукаво Сюан. — Щеше ли и на нея да се опиташ да обясниш, че всичко е било част от Играта на Домове?
Лицето на Моарейн се сгорещи и тя пусна Извора.
— Щях да й кажа… Щях да… Трябва ли да говорим сега за това? Тук има толкова имена, колкото и вчера, и бих искала да свършим преди вечеря.
Сюан се изсмя гръмогласно, а лицето на Моарейн се изчерви като маска на глумец.
Бяха преписвали вече повече от час, когато един запис накара Моарейн да се замисли. Казваше се, че детето е родено в околностите на Драконова планина, което беше толкова тъпо, колкото да се каже, че е било в околностите на Кулата. Но Вила Мандаир беше родила син, на запад от реката и в деня на Предсказанието на Гитара. Тя преписа всичко много бавно. Накрая вдигна писалката, но не я топна в мастилницата, нито погледна за следващото име, изписано с кривия почерк на Елид. Погледът й се спря на черното зрънце. Беше от Посветените, а не Сестра. Но скоро щяха да я изпитат. Били Мандаир можеше да е роден на речния бряг и майка му пак да е била „в околностите“ на Драконова планина. Ала нищо в записаното от Елид не показваше колко далече от планината е бил лагерът, в който е ходила. Или колко близо. Предишните записи гласяха само „родено в лагера на лорд Елизар край Тар Валон“.
Бялата страница пред нея беше едва наполовина изписана, но тя взе друг празен лист от другия край на масата и записа данните за Били Мандаир. Простовато име, ако излезеше той. Но беше по-вероятно Преродения Дракон да се окаже син на прост войник, отколкото на лорд.
Изведнъж забеляза, че Сюан си записва нещо в малка книжчица с кожена подвързия, толкова малка, че да се побере в чантичката й на колана, като поглеждаше с едно око към вратата.
— Човек трябва да е готов — каза Сюан. Моарейн кимна и плъзна по масата към Сюан листа с единствения запис, а тя грижливо го преписа в книжката си. Утре и Моарейн щеше да си вземе една.
През този ден излязоха още имена на деца, родени „в околностите на Драконова планина“ или дори „близо до Драконова планина“, много от които на източния бряг на Еринин. Моарейн знаеше, че трябва да го очаква. Планината беше най-изпъкващият ориентир на мили околовръст, в края на краищата. Но това беше списъкът едва от втория ден, а те добавиха в книжката на Сюан още девет момченца. Светлина, колко ли имена щяха да съберат, докато всичко приключи?
Имаше и други изненади. Късно сутринта в стаята влезе Джарна Малари, елегантна в тъмносинята си коприна, с бели косъмчета по слепоочията — усилваха властната й осанка, със сапфири в дългата черна коса и други на шията. Копринените ресни на шала й бяха толкова дълги, че почти забърсваха пода. Джарна беше Заседателка за Сивите. Заседателките почти не забелязваха Посветени, но тя махна с ръка на Моарейн.
— Ела да се поразходиш с мен, Чедо.
В коридора Джарна известно време повървя бавно и мълчаливо и Моарейн щеше да е доволна да си остане така. Светлина, какво можеше да иска една Заседателка от Посветена? Ако беше някоя спешна задача или да се занесе съобщение, щеше да й го каже направо. Все едно, Посветените не се опитваха да пришпорват Сестри. А да пришпорваш Заседателка беше все едно да пришпорваш Амирлин. Теченията, от които огънят в лампите на стойките трепереше, не притесняваха Джарна, разбира се, но Моарейн взе да съжалява, че е без наметало.