— Чувам, че си разстроена от смъртта на чичовците си, Дете — най-сетне проговори Заседателката. — Разбираемо е.
Моарейн издаде някакъв звук, с надеждата Джарна да го приеме за съгласие. Това с айезседайските отговори много добре, но й се искаше да избегне откритата лъжа. Стига да можеше. Мъчеше се да не се мъчи да се изпъва, но темето й едва стигаше до рамото на другата жена. Какво искаше все пак тя?
— Опасявам се, че държавните дела никога не могат да чакат да мине скръбта, Моарейн. Кажи ми, Дете, кой според теб в дома Дамодред ще се качи на Слънчевия трон, след като Ламан и братята му вече са мъртви?
Моарейн се спъна, залитна и за малко щеше да падне, ако Джарна не я беше подкрепила. Заседателка да я пита за мнението й за политиката? На собствената й страна, разбира се, но Заседателките знаеха за политиката на повечето страни повече от техните владетели. Тъмнокафявите очи на Джарна лъщяха срещу нея строго и търпеливо. С очакване.
— Не съм размишлявала за това, Айез Седай — отвърна искрено Моарейн. — Мисля, че Слънчевият трон вероятно ще мине в ръцете на друг Дом, но не мога да кажа на кой.
— Вероятно — промърмори Джарна и притвори клепачи, сякаш да прецени думата. — Домът Дамодред си беше спечелил лоша слава, а Ламан само я влоши още повече.
Моарейн неволно се намръщи и побърза да изглади лицето си с надеждата, че Джарна не го е забелязала. Беше истина. От цялото му поколение единствен баща й не беше с лош характер — и сред мъжете, и сред жените. Предишните поколения бяха почти толкова лоши, ако не и повече. Делата на дома Дамодред бяха почернили името му. Но тя никак не обичаше да го казва някой друг.
— На твоя брат Тарингейл ще му го откажат, заради брака му с кралицата на Андор — продължи Джарна. — Глупав закон, но не може да се промени, освен ако той не стане крал, а той не може да стане крал, докато не се промени законът. А по-големите ти сестри? Не се ли радват на по-добро име? Тази… поквара… като че ли общо взето не е засегнала вашето поколение.
— Радват се, но не са за трона — отвърна Моарейн. — Анвере не се интересува от нищо освен от коне и лов със соколи. — А и никой нямаше да й довери Слънчевия трон с този неин гневлив нрав, по-лош, отколкото беше и на Моарейн. Но това щеше да го каже само на Сюан. — А ако Инлойни спечели трона, всички знаят, че държавните дела ще се отлагат, меко казано, заради игрите й с децата. — Сигурно тъкмо заради игрите с децата си тя беше забравила напълно за държавните дела. Инлойни беше добра и любяща майка, но не беше особено умна, макар да бе много упорита. Опасно съчетание за една владетелка. — Никой няма да подкрепи никоя от двете за трона, Айез Седай, дори в дома Дамодред.
Джарна се вгледа продължително в очите на Моарейн и тя се смути и си спомни за Мейлин и твърдението й, че не можела да чете мисли. Нищо не й оставаше, освен да отвърне на този поглед с търпение и поне привидна откровеност. Както и с трескавата надежда, че Мейлин не е измислила някакъв начин да заобиколи Трите клетви.
— Разбирам — каза накрая Джарна. — Можеш да се върнеш към работата си.
— Какво искаше? — попита Сюан, когато Моарейн се върна в стаята.
— Не разбрах — бавно отвърна тя, докато взимаше писалката. Първата лъжа, която бе казвала някога на Сюан. Много се боеше, че разбира точно какво иска Джарна.
Докато оставят завършените преписи върху резбованата на рози писалищна масичка на Гитара в просторното преддверие на кабинета на Амирлин, още шест Заседателки бяха дошли да отведат Моарейн настрана. По една от всяка Аджа, общо взето с едни и същи въпроси. Цутама Рат, красива и с толкова корав поглед, че можеше да накара Моарейн да потръпне, постави въпроса направо:
— Никога ли не си мислила — небрежно подхвърли Цутама, играейки си с червените ресни на шала, — ти самата да станеш кралица на Кайриен?
Което й донесе още един кошмар освен този с бебето в снега и безликия мъж. Седеше на Слънчевия трон, наметната с шала на Айез Седай, а по улиците навън тълпите рушаха града. Никоя Айез Седай не беше ставала кралица от хиляда години, дори и преди това, а малкото, които го бяха правили, бяха свършвали зле. Но ако това беше целта на Съвета на Кулата, как щеше да го предотврати? Единствено като избягаше от Кулата веднага щом спечелеше шала и останеше настрана, докато нещата в Кайриен не се уредяха от само себе си. По-голямата част от тази безсънна нощ прекара в молитви дано да я изпитат скоро. Дори утре нямаше да е прекалено скоро. Светлина, не беше готова, но трябваше да се спаси. Някак.