Гостилницата беше голяма и всяка маса под яркочервените тавански греди беше заета. Повечето клиенти бяха скромно облечени търговци, говореха си тихо над чашите с вино; и тук-там имаше по някой заможен занаятчия с богато везмо по дрехите. Тях Моарейн почти не забелязваше. Не по-малко от пет Сестри бяха отседнали в „Небесните порти“ — нито една не й беше позната от Кулата, слава на Светлината — и когато влезе, всички те седяха в гостилницата. Господин Хелвин, ханджията, винаги щеше да намери място за Айез Седай, дори да се наложеше да накара другите си гости да се посместят.
Сестрите седяха сами, почти не си обръщаха внимание една на друга, а хората, дори да не бяха ги познали от пръв поглед, вече знаеха какви са, знаеха достатъчно, за да се държат настрана. Всички други маси бяха претъпкани, но седнеше ли мъж на масата на Айез Седай, то този мъж щеше да е нейният Стражник, навъсен и много опасен, колкото и обикновен да изглеждаше иначе. Една от седящите сами Сестри беше Червена — факт, който й стана известен от едно подслушано подхвърляне. Само Фелаана Бивейн, слабичката русокоса Кафява в скромни вълнени дрехи, носеше шала си. Тя беше първата, приклещила Моарейн, когато пристигна. Бяха усетили силата й, щом се приближи, разбира се.
Затъкна ръкавиците зад колана си, сгъна наметалото си през ръката и закрачи към каменното стълбище в дъното на залата. Не много бързо, но и без да се помайва. И гледаше право напред. Очите на Сестрите, които я проследиха, й се сториха като докосващи я пръсти. Само дето не я сграбчиха. Никоя не й проговори. Мислеха я за дивачка, за жена, която сама се е научила да прелива. Тази щастлива за нея заблуда се бе получила случайно, грешен извод от страна на Фелаана, но беше подкрепена от наличието на истинска дивачка в хана. Никой не знаеше, че госпожа Ашер е такава, освен Сестрите. Много Айез Седай не обичаха дивачките, смятаха ги за загуба за Кулата, но малко от тях се престараваха да затруднят живота им. Търговка в облекло от тъмна вълна, с емайлирана в червено брошка, единствения накит по нея, госпожа Ашер свеждаше очи всеки път, щом някоя Сестра извърнеше поглед към нея, но Айез Седай не проявяваха интерес към жената. Твърде побеляла беше косата й за това.
И тогава, тъкмо докато Моарейн вдигаше крак да стъпи на първото стъпало, една жена зад нея проговори.
— Виж ти. Каква изненада.
Тя бързо се обърна, насили се да запази лицето си спокойно и направи лек реверанс, подходящ за дребна благородничка, към Айез Седай. Към две Айез Седай. Освен самата Сиерин, едва ли можеше да срещне две по-лоши от тези, в строгите им копринени одежди.
Белите кичури в дългата коса на Ларел Тарси подчертаваха ведрата елегантност на мургавото й лице. Беше преподавала на Моарейн в няколко класа, като новачка, както и като Посветена, и умееше да ти зададе последния въпрос, който искаш да чуеш. Още по-лошо, другата беше Мириън. Това, че ги вижда заедно, беше изненадващо; не беше допускала, че си допадат особено.
Ларел беше силна колкото Мириън и и двете заслужаваха почитание, но сега се намираха извън Кулата. Нямаха право да се месят в работата, за която тя можеше да е тук. Но ако някоя от двете се изтървеше, новината, че Моарейн Дамодред обикаля предрешена, щеше да стигне до ушите на Сестрите в салона сигурно като две и две четири. Такъв беше светът. И призивът да се върне незабавно в Тар Валон скоро щеше да я намери. Неподчинението на Амирлинския трон беше достатъчно тежко провинение; сигурно щяха да пратят Сестри да я върнат. Тя отвори уста с надеждата да предотврати опасността, но я изпревариха.
— Няма смисъл да се опитвате с тая — каза Фелаана, обърнала се към тях от пейката на близката маса, където седеше сама. Доскоро бе чела увлечено някаква книжка с кожена подвързия и имаше мастилено петно на върха на носа, не къде да е. — Казва, че няма желание да иде в Кулата. Упорита е като муле. И е потайна. Трябваше да сме чули, че в един дребен кайриенски дом се е пръкнала дивачка, но Чедото предпочита да се крие.
Ларел и Мириън погледнаха Моарейн. Ларел повдигна вежда, а Мириън явно се мъчеше да затаи усмивката си.
— Съвсем вярно, Айез Седай — отвърна предпазливо Моарейн, зарадвана, че са й дали шанс. — Нямам желание да записвам за новачка и няма да ида.
Фелаана я изгледа преценяващо, но продължи да говори на другите.
— На двайсет и две е, но това правило е било заобикаляно един-два пъти. Жената каже, че е на осемнайсет, и я запишат. Освен ако лъжата не е прекалено очевидна, а това момиче лесно може да мине за…