На сто крачки от хана Сюан отново погледна назад и се спря, докато не се увери, че Моарейн я е видяла, след което се втурна в една странична уличка. Моарейн забърза след нея.
Приятелката й крачеше под незапалените още лампи в тясната прашна уличка. Тъмносинята й рокля изглеждаше поовехтяла, зацапана и прашна като от дълъг път. Нищо не можеше да уплаши Сюан, но ето че сега в острите й сини очи проблясваше страх. Моарейн отвори уста, за да потвърди опасенията си за Сиерин, но приятелката й я изпревари.
— Светлина, мислех че изобщо няма да те намеря, проклета да съм. Кажи ми, че си го намерила, Моарейн. Кажи ми, че е момчето на Наджима и че можем да го предадем на Кулата пред очите на сто Сестри, и да се свърши.
Сто Сестри?
— Не, Сюан, не е той. — Май не ставаше дума за Сиерин. — Какво има? Защо си дошла сама, вместо да пратиш писмо?
Сюан заплака. Сюан, с нейното сърце на лъвица. Сълзи потекоха по страните й. Прегърна я и я стисна толкова силно, че ребрата я заболяха. Трепереше.
— Не можех да се доверя на гълъб — захлипа тя, — нито на никоя от нашите очи и уши. Не можах да посмея. Всички са мъртви. Айша и Керини, Валера и Лудис, и Мейлин. Казват, че Айша и Стражникът й били убити от разбойници в Муранди. Керини уж паднала от един кораб в Алгуеня при буря и се удавила. А Мейлин… Мейлин… — От хлиповете не можа да продължи.
Моарейн я прегърна и й замърмори утешително. И се загледа замислено над рамото й.
— Неприятностите се случват. Разбойници. Бури. Една Айез Седай може да умре също толкова лесно, колкото всеки друг.
Трудно й беше да убеди самата себе си. Всички? Баща й често казваше, че веднъж може да е случайност, два пъти може да е съвпадение, но три или повече пъти вече показва действията на враговете ти. Твърдеше, че го бил прочел някъде. Но какви врагове? Хрумна й нещо и тя бързо потисна мисълта. За някои неща просто бе непоносимо да мислиш.
Сюан се освободи от прегръдката й.
— Не разбираш. Мейлин! — Сгърчи лице и изтри очите си с ръкав. — Рибешки черва! Какво съм се разпелтечила. Я се стегни, глупачко такава! — Последното го изръмжа на себе си. Отведе Моарейн до една обърната празна каца, накара я да седне и смъкна вързопа от гърба си. Ако това беше единственият й багаж, сигурно си нямаше резервна рокля. — Няма да ти се стои, като чуеш какво имам да ти разправям. Впрочем, и на мен адски не ми се ще да стоя.
Домъкна един кафез, заоправя полите си, озърна се към входа на уличката и измърмори за нахалниците, дето надничали, като минават. Неохотата й да започне разказа си никак не помогна на Моарейн да спре пърхането в стомаха си. А и на самата Сюан не помогна много. Когато отново започна, спираше начесто за да преглътне, все едно й се повръща.
— Мейлин се върна в Кулата преди месец. Не знам защо. Не каза нито къде е била, нито с какво се е занимавала, но искаше да престои само за няколко нощи. Аз… чула бях за Керини на заранта, когато Мейлин се върна, а и за другите преди това. Затова реших да поговоря с нея. Не ме гледай така! Достатъчно предпазлива съм!
Предпазлива? Сюан? Това можеше да я разсмее. Само че ако го стореше, самата тя щеше да се разплаче. Беше лудост. Трябваше да е някаква лудост. Отново потисна ужасната мисъл. Трябваше да съществува друго обяснение. Трябваше.
— Все едно, промъкнах се в покоите й и се скрих под леглото. Да не ме видят слугите, като сменят чаршафите. — Сюан изсумтя кисело. — И както се крих, заспала съм там. Събудих се по изгрев слънце, а леглото й си стоеше непокътнато. Тъй че отново се промъкнах навън — не беше лесно в тези ранни часове, но съм сигурна, че не ме видя никой — и слязох за втората смяна на закуската. И докато си гълтах кашата, влезе Чезмал Емри и… тя… обяви, че Мейлин е била намерена в леглото си, че е умряла същата нощ. — Завърши на един дъх, сви се и зяпна Моарейн.
Моарейн се зарадва, че седи. Коленете й нямаше и едно пухче да издържат. Наистина си беше лудост. Извършено беше убийство.
— Червената Аджа ли? — най-сетне отрони тя. Една Червена можеше да убие Сестра, ако реши, че се кани да защити мъж, способен да прелива. Възможно беше. Но не можеше да го изрече на глас, защото не го вярваше.
Сюан изсумтя.
— По Мейлин нямало никаква следа. Жълтите я „вкопали“, разбира се. Щяха да намерят отрова или следи от задушаване. Нищо не намерили и го нарекоха „естествена смърт“. Но аз знам, че не е. Не може да е, не и както са я намерили. Никакви следи. Това означава Силата, Моарейн. Може ли дори една Червена да направи това? — Гласът й беше гневен. Тя дръпна вързопа си и го сложи в скута си. Сякаш се криеше зад него. Все пак на лицето й вече нямаше толкова страх.