— Помисли, Моарейн. Тамра уж също умря в съня си. Само че знаем, че с Мейлин не е така, където и да са я намерили. Първо Тамра, после започнаха да умират и другите. Единственото логично обяснение е, че някой е забелязал, че тя привиква Сестри, и е искал на всяка цена да разбере защо, дотолкова, че са рискували да подложат на разпит самата Амирлин. Трябвало е да предприемат нещо, за да скрият това, нещо, за което са били готови да рискуват, за да останат скрити. Убили са я, за да го скрият, да скрият какво са направили, и след това са започнали да избиват останалите. Което означава, че не са искали момчето да бъде намерено, не и живо. Не са искали Прероденият Дракон да бъде на Последната битка. Всеки друг начин да се погледне на това означава да хвърлиш ведрото с помията срещу вятъра и да се надяваш на най-доброто.
Моарейн неволно погледна към входа на уличката. Малко минувачи надничаха вътре, и то само по веднъж. Никой не се спираше, за да види, че са там. Някои неща можеше по-лесно да се изрекат, ако не си съвсем точна. „Амирлин“ е била подложена на разпит; „тя“ е била убита. Не и Тамра, не и име, което щеше да събуди в ума ти познато лице. „Някой“ я е убил. „Те“ не са искали да бъде намерен Прероденият Дракон. Подлагането на някого на разпит с помощта на Силата не нарушава нито една от Трите клетви, но убийството с помощта на сайдар определено ги нарушаваше, дори за… За онези, които Моарейн не искаше да упомене, както и самата Сюан.
Насила придаде гладкост на лицето си, насила вложи спокойствие в гласа си, преди думите да се изтръгнат от гърлото й.
— Черната Аджа.
Сюан трепна, след което кимна вбесена. Всяка Сестра се вбесяваше, когато се подхвърлеше, че съществува тайна Аджа, скрита в другите, Аджа, посветена на Тъмния. Повечето Сестри отказваха дори да чуят да се спомене за това. Бялата кула бранеше Светлината от три хиляди години. Но някои Сестри не отричаха категорично съществуването на Черната. Някои вярваха. Малцина от тях обаче щяха да го признаят дори пред друга Сестра. Моарейн не искаше да го признае дори пред себе си.
Сюан заопипва с треперещи пръсти връзките на вързопа си, но продължи делово:
— Не мисля, че разполагат с имената ни — всъщност Тамра никога не ни е смятала за съучастнички; каза ни да си мълчим, остави ни настрана и ни забрави — иначе и мен щеше да ме сполети някой „нещастен случай“. Преди да тръгна, пъхнах бележка с подозренията си под вратата на Сиерин. Не за момчето; за… за Черната. Само че не знам колко може да се разчита дори на нея в това. Амирлинския трон! Но ако е истина, то тогава всяка би могла да е вътре. Всяка! Написах я с лявата ръка, но толкова треперех, че никой нямаше да познае почерка ми, дори и да пишех с дясната. Дроба да ми изгори дано! Даже да знаехме на кого да се доверим, за доказателство имаме само мръсна вода в трюма.
— За мен е достатъчно. — Светлина, Черната Аджа! — Ако са знаели всичко, всички жени, които избра Тамра, може би не е останала никоя освен нас. Трябва да действаме бързо, ако искаме да се надяваме, че момчето ще се намери. — Изглеждаше съвсем безнадеждно — колко Черни сестри можеше да има? Двайсет? Трийсет? Ужасна мисъл: повече? — но Моарейн също се опита да си придаде делови тон. Добре, че Сюан само кимна. Нямаше да се предаде, колкото и да приказваше, че трепери, и не допускаше, че и Моарейн ще се предаде. Много добре. Особено след като все още се съмняваше в коленете си. — Може би знаят за нас, може би не знаят. Навярно си мислят, че могат да оставят две нови Сестри за накрая. Все едно, не можем да се доверим на никоя, освен на себе си. — Кръвта се изцеди от лицето й и тя изведнъж се почувства замаяна. — О, Светлина! Тъкмо имах една среща в хана, Сюан.
Постара се да си припомни всяка дума, всеки нюанс, от мига, в който я заговори Мириън. Сюан я слушаше с отнесен нанякъде поглед, подреждаше и сортираше.
— Кацуан би могла да е от Черната Аджа — съгласи се тя, след като Моарейн свърши. Почти не се поколеба. — Може би просто се опитва да те отстрани от пътя си, докато намери сгодния момент да се отърве от теб, без да предизвика подозрения. Или може да е от избраните от Тамра. Това, че си мислим, че не е била в Тар Валон в последните две години, не отменя тази възможност. — Сестрите понякога се промъкваха в Кулата и навън много тихо, но според Моарейн където и да се появеше Кацуан, настъпваше земетръс. — Бедата е, че всяка от тях също би могла да е. — Наведе се над вързопа си и пипна Моарейн по коляното. — Можеш ли да си изведеш коня от конюшнята, без да те забележат? Аз имам добър кон, но не знам дали ще може да носи и двете ни. Трябва да сме на часове оттук, преди да разберат, че сме заминали.