Преддверието към покоите на Амирлин не беше голямо — бе предназначено само за няколко души. Амирлин приемаше делегации в една от залите за аудиенции или в съседния служебен кабинет, не в личните си покои. Намираше се зад камината в дневната и беше почти затоплено. Имаше само един стол, със скромна дърворезба, но голям. Сега беше придърпал до една от стойките с лампи, за да може да чете на светло слабичката новачка Елин Уоръл. С гръб към вратата за дневната и вглъбена над книгата с дървени корици, тя не чу как Моарейн прекоси килима с дългите ресни.
Елин трябваше да усети присъствието й много преди да се приближи достатъчно, за да надникне над рамото на детето. Всъщност не беше дете, тъй като беше новачка вече седма година и бе дошла в Кулата на осемнайсет, но към една новачка се отнасяха като към дете независимо от възрастта й. Впрочем, Айез Седай и Посветените наричаха „чедо“. Моарейн беше успяла да долови способността на детето да прелива още щом пристъпи в стаята. Елин определено трябваше да усети нейната от толкова близо. За жена, способна да прелива, бе невъзможно да се промъкне крадешком до друга такава, освен ако втората не внимава.
Надникна над рамото на Елин и веднага позна книгата. „Пламенни сърца“, сборник с любовни истории. Библиотеката на Кулата беше най-голямата в познатия свят, съдържаше копия на почти всички печатани някога книги, но точно тази беше неподходяща за новачки. На Посветените им се позволяваше известна волност — до това време вече си разбрала, че ти предстои да видиш как съпругът ти се състарява и умира, а после — децата ти, внуците и правнуците, докато ти самата изобщо не си се променила — но на новачките кротко им внушаваха да не мислят за мъже или за любов и ги държаха съвсем настрана от всякакви мъже. Никак нямаше да е добре една новачка да се опита да избяга, за да се омъжи, или още по-лошо — да зачене дете. Обучението на новачките беше преднамерено тежко — ако ще се прекършиш, по-добре да се случи, докато си новачка, отколкото като Сестра. Да си Айез Седай наистина беше тежко, а да добавиш към това и едно дете щеше да го направи повече от тежко.
— Би трябвало да си намериш по-подходящо четиво, Елин — каза спокойно Моарейн. — И да обръщаш повече внимание на задълженията си.
Още преди да е довършила наставлението си, Елин скочи от стола стъписана, ахна, книгата тупна на пода и тя се обърна. За андорка не беше висока, но Моарейн все пак трябваше да погледне нагоре, за да срещне очите й. Щом видя Моарейн, момичето въздъхна облекчено. Съвсем лекичко. За новачките Посветените бяха само на една малка стъпчица под Айез Седай, но все пак Елин разпери безукорно белите си поли в припрян реверанс.
— Никой не можеше да влезе, без да го видя, Моарейн. Мириън Седай каза, че мога да си чета. — Килна глава на една страна и заоправя широката бяла панделка, стегнала косата й. — Защо тази книга е неподходяща, Моарейн? — С три години беше по-голяма от нея, но в очите на новачките пръстенът с Великата змия и обшитите със седемте цвята рокли бяха знак за дълбок извор на знания. За жалост Моарейн изпитваше неудобство да обсъжда определени теми ей така, с която падне. Въпрос на приличие все пак.
Наведе се да вдигне томчето и го връчи на новачката.
— Библиотекарките много ще се ядосат, ако върнеш някоя от книгите им повредена.
Изпита определено задоволство. Беше от типа отговори, които щеше да даде една Сестра, когато не иска да отговори на зададения въпрос. Посветените се упражняваха в начина на говорене на Айез Седай за деня, в който щяха да спечелят шала, но единствените, над които можеха да го упражняват безопасно, бяха новачките. Някои се опитваха да го правят и със слугите, но това само им носеше присмех. Слугите знаеха много добре, че в очите на Айез Седай Посветените са не на малка стъпчица под Сестрите, а на малка стъпчица над новачките.
Точно както се беше надявала, Елин започна притеснено да оглежда книгата за повреди и Моарейн продължи, преди новачката да се е сетила отново да зададе смущаващия въпрос.
— Идвали ли са някакви вести от бойното поле, Чедо?
Очите на Елин се ококориха възмутено.
— Знаеш, че веднага щях да съобщя, ако имаше новини, Моарейн. Знаеш го.
Знаеше го. И Тамра го знаеше. Но макар Пазителката или някоя Заседателка да можеха да изтъкнат, че Амирлин е дала глупава заповед — тя поне смяташе, че биха могли да си го позволят — една Посветена можеше само да се подчини. Впрочем, от новачките не се очакваше да изтъкват, че една Посветена е задала глупав въпрос.